Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“-Пловдив, подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулта К. Г., срещу решение № 2261 от 25.11.2016 г., постановено по адм. д. № 1301/2016 г. на Административен съд-Пловдив. С него е отменен отказа му да разгледа заявка за второ плащане по договор за предоставяне на финансова помощ № 16/112/00574 от 5.02.2009 г. (последната цифра на годината е неправилна) и изплащане по него, обективиран в писмо изх. № 02-160-6500/2625#1 от 16.05.2016 г. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на съдебното решение. Навеждат се доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон-касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване са направени твърдения, че заявката за второто плащане не била подадена лично от земеделския стопанин в съответното структурно звено на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), защото ако той се е бил явил лично и е входирал заявката, както било по вътрешните правила на фонда, той е щял да бъде насочен към съответната РА при териториалното структурно звено, а именно Областна дирекция (ОД) на ДФЗ-Пловдив и лично е щял да присъства на прегледа на документите му, скрепено с контролен лист за извършената проверка на документите и с писмено изложение за евентуалната им нередовност. В конкретния случай касаторът счита, че е налице нередовност по входиране на заявката за плащане, която се състои в това, че лично земеделският стопанин не се е явил при подаването й. Това от своя страна е довело до невъзможност тя да бъде разгледана, което да има за последица произнасяне по това дали е редовна или не, с контролен лист, подписан и от земеделския стопанин. Касаторът отново поддържа становището си, че счита сключеният договор за прекратен, поради изтичане...