Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/.

Образувано е по касационна жалба на М. С. М. от [населено място], чрез адв.С. срещу решение № 7668 от 19.06.2017 г. по адм. д. №2007/2017 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. Излагат се касационни основания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост и се претендира отмяна на решението със законните последици.

О. С колегия на Висшия съдебен съвет /СК на ВСС/, чрез процесуален представител М., оспорва основателността на жалбата и моли за потвърждаване на решението като законосъобразно.

Ответникът административен ръководител-председател на Софийски градски съд не ангажира становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като обосновано, постановено при изяснена фактическа обстановка и законосъобразно.

Върховният административен съд, петчленен състав намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу решение № 2 по протокол № 2 от 17.01.2017 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, с което му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ освобождаване от длъжност „съдия“ в [населено място съд], за нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗСВ. Прието е, че оспореното решение е издадено от компетентния орган в рамките на предоставените му от закона дисциплинарни правомощия, при спазена процедура и съобразяване тежестта на установените дисциплинарни нарушения с тежестта на наложеното наказание. От фактическа страна е безспорно установено, че дисциплинарното производство /дисц. д.№ 27 /2015 г. на ВСС/ е образувано с решение по т. 3.1 от протокол № 45 на 13.08.2015г. по предложение на административния ръководител на [населено място съд] от 30.07.2015 г. по чл. 312, ал. 1, т. 1 от ЗСВ. Впоследствие са постъпили нови две предложения за образуване на дисциплинарни производства срещу съдия М. от 25.02.2016г. и 14.05.2016г.,образувано е ново дисциплинарно производство /дисц. д.№12/2016г./ с решение по т. 4.1 от протокол №14/17.03.2017г. на СК на ВСС,като с последващо решение на СК на ВСС от 21.06.2016г. /т. 24 от протокол №9/ новообразуваното производство е присъединено към висящото по дисц. д.№27/2015г. Междувременно с влязло в сила съдебно решение №1429 от 10.02.2016 г. по адм. д. № 12106 / 2015 г. на ВАС,шесто отделение е отхвърлена жалбата на съдия М. срещу решение по т. 16 от протокол № 48 от заседание от 24.09.2015 г. на ВСС, с което е постановен отказ за освобождаване от заеманата длъжност „съдия” в [населено място съд] по подадена на 12.08.2015г. молба от М. по реда на чл. 165, ал. 1, т. 2 от ЗСВ. Производството пред дисциплинарния състав е приключило с решение № 10-00-044 от 31.10.2016 г., съставляващо предложение до СК на ВСС за налагане на съдия М. на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ – дисциплинарно освобождаване от длъжност за извършени нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 3 и ал. 4 от ЗСВ - над 170 забавени производства по насрочване, произнасяне и изготвяне на мотиви, които са квалифицирани като виновен отказ на съдията да правораздава. Поведението е окачествено като пълна липса на адекватно за съдия поведение и незачитане на правата на гражданите. Отчетено е и обстоятелството за три предходни наложени наказания за същия вид нарушения / обръщане на внимание, порицание и намаляване на трудовото възнаграждение с 25%/. С процесното решение № 2 по протокол № 2 от 17.01.2017 г., СК на ВСС, възприемайки изцяло предложението на дисциплинарния състав и прецезирайки описаните нарушения като такива по чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗСВ е наложила дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ освобождаване от длъжност „съдия“ в [населено място съд] на съдия М.. От правна страна, тричленният състав на ВАС е изложил подробни мотиви по възражението за съществено нарушение на процедурата, поради „неосвобождаване” на съдия М. от заеманата длъжност по реда на чл. 165, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ЗСВ. Прието е, че факта на образувано пред Конституционния съд на Р България на 15.04.2016г. конст. д. №6/2016г. не е относим към законосъобразността на оспореното решение, тъй като към този момент отказа за освобождаване на съдия М. по т. 2, ал. 1, чл. 165 от ЗСВ е влязъл в сила, като е приключило и съдебното производство по неговото оспорване /през м. 03.2016г./. Възраженията за неотчетената „несъвместимост” по т. 7, ал. 1, чл. 165 от ЗСВ са приети за неоснователни, тъй като не е доказано наличието на членство в ПП[ПП],съгласно изискванията на чл. 20, ал. 4 от Устава на партията.

Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно.

Единственият касационен довод е за несъобразяване от тричленният състав на настъпилата „процесуална пречка да бъде реализирано дисциплинарното производство” с оглед оспорената пред КС на Р България конституционосъобразност на разпоредбата на чл. 165, ал. 3 от ЗСВ, която норма е обявена за противоконституционна с последвалото решение №1 от 31.01.2017г. по конст. д. №6/2016г. Твърди се допуснато от СК на ВСС съществено нарушение по чл. 54, ал. 1, т. 4 от АПК, което е опорочило проведеното дисциплинарно производство и е довело до незаконосъобразност на крайния акт -решение № 2 по протокол № 2 от 17.01.2017 г. на СК на ВСС. Като такова нарушение се изтъква и несъобразяването с възникналата „несъвместимост” по т. 7, ал. 1, чл. 165 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 6 от ЗСВ към 20.10.2016г.,когато съдия М. е станал член на ПП[ПП].

Както правилно е прието в обжалваното решение, не е налице съществено нарушение, поради неприлагане процесуалната норма на чл. 54, ал. 1, т. 4 от АПК във връзка с чл. 328 от ЗСВ, тъй като към момента на образуване на конст. д. №6/2016г., отказа на ВСС за освобождаване на съдия М. на основание чл. 165, ал. 1, т. 2 от ЗСВ, базиран на разпоредбата на чл. 165, ал. 3 от ЗСВ е влязъл в сила - потвърден с влязло в сила месец преди сезирането на КС, съдебно решение №1429 от 10.02.2016 г. по адм. д. № 12106 / 2015 г. на ВАС,шесто отделение. Следователно към датата на образуване на конституционното дело не само не е било висящо административното производство, образувано по молбата от 12.08.2015г. за освобождаване на съдия М. от длъжността по реда на чл. 165, ал. 1, т. 2 от ЗСВ, а е било приключило и съдебното производство по оспорване на постановения от ВСС отказ / т. 16 от протокол № 48 от заседание от 24.09.2015 г. на ВСС/ за освобождаването на съдия М. на това основание.

Предвид изложеното доводът по касационната жалба за относимост в настоящето производство на обявената с решение №1 от 31.01.2017г. по конст. д. №6/2016г. на КС на Р България противоконституционност на чл. 166, ал. 3 от ЗСВ е неоснователен. Обратното би довело до процесуално недопустима „ревизия” на влязъл в сила съдебен акт - решение №1429 от 10.02.2016 г. по адм. д. № 12106 / 2015 г. на ВАС,шесто отделение.

Обоснован и в съответствие с изяснената по делото фактическа обстановка е и изводът на тричленния състав за липса на настъпила по време на дисциплинарното производство „несъвместимост” по смисъла на т. 7, ал. 1, чл. 165 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 6 от ЗСВ и чл. 9, ал. 1 от ЗПП (ЗАКОН ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ) - към 20.10.2016г. Доказателства за надлежно възникнало членство на съдия М. в ПП[ПП] по смисъла на чл. 20, ал. 4 от Устава на ПП[ПП],не са представени.

С оглед на горното, обжалваното решение следва да се остави в сила, тъй като не са налице релевираните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, петчленен състав РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7668 от 19.06.2017 г. по адм. д. №2007/2017 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. Решението е окончателно.