Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [община], област Р., подадена чрез адв. В. М., срещу решение № 29 от 21.11.2016 г., постановено по адм. дело № 545/2015 г. от Административен съд – Русе. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение.
Ответникът – заместник изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), в представена по делото чрез упълномощения си представител юрк. Л. Ж. молба с характер на писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Прави и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон, поради което не подлежи на касационна отмяна.
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Производството пред Русенския административен съд е образувано по жалба на [фирма] срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2014 г. с изх.№ 02-180-2600/4731 от 15.10.2015 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, поправено с Уведомително писмо за поправка и отстраняване на допуснати очевидни фактически грешки с изх.№ 02-180-2600/4731 от 20.06.2016 г. Писмото е обжалвано само в частта, с която е отказано финансово подпомагане поради несъответствия с изискванията за подпомагане за площ от 1.16 ха, представляваща парцел с идентификатор [номер].
С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е приел, че оспореното уведомително писмо е валиден административен акт, издаден от зам. изпълнителния директор на ДФЗ в качеството му на административен орган, комуто със заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 г. изпълнителният директор на фонда е делегирал правата си по чл. 20а, ал. 1, 2 и 4 от ЗПЗП. Актът съдържал фактическите основания, които били подведени под приложимата правна норма, поради което не бил налице отменителен порок – неспазване на установената форма по чл. 146, т. 2 от АПК във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 1 от АПК. Приел е също, че в административното производство по издаване на уведомителното писмо не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съставляващи отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Размерът на допустимата площ бил определен въз основа на извършена от Разплащателната агенция (РА) административна проверка. По делото липсвали данни за извършена проверка на място на заявените за подпомагане площи, като е отчетено и че такава проверка не е задължителен етап от процедурата по разглеждане на подаденото заявление за подпомагане. Като правно основание за постановения отказ били посочени чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП и чл. 16а, ал. 6 от Наредба №105 от 22.08.2006 г. В изпълнение на чл. 6 на Регламент № 796/2004 г. на Комисията бил създаден специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", който представлявал графична база от данните за площите, допустими за подпомагане за съответната кампания, изградена на база актуални ортофото и сателитни карти на територията на страната. По делото не били представени доказателства, а и не се твърдяло, че заповед № РД 46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е обжалвана от оспорващото дружество пред ВАС. Поради това тази заповед била влязла в сила по отношение на [фирма] и дружеството било обвързано от констатациите, направени от административния орган, а именно, че част от заявените за подпомагане земи не попадат в слоя "Площи, допустими за подпомагане". В тази връзка съдът се е позовал на ТР № 8/11.12.2015 г. постановено по тълкувателно дело № 1/2015 г. на Върховния административен съд. Съдът е извел извод, че извършването на окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година от РА във връзка с определения слой "Площи допустими за подпомагане" се осъществява в условията на обвързана компетентност. Предпоставките за извършване на директни плащания по смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗПЗП (в редакцията към момента на издаване на акта) били кандидатът да ползва и извършва земеделска дейност на заявените земеделски площи, заявените за подпомагане площи да са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 и размерът на ползваната от земеделското стопанство площ и размерът на земеделските парцели да са не по-малки от определените в чл. 38в. В настоящия случай след отчитане, че площ от 1.07 ха от БЗС [номер] попада извън допустимия за подпомагане слой, правилно било преценено, че оставащата площ от 0.08 ха също е недопустима за подпомагане, тъй като не отговаря на едно от цитираните по-горе условия за подпомагане по чл. 43, ал. 1 от ЗПЗП, а именно – размерът на земеделския парцел да не е по-малък от определените в чл. 38в от ЗПЗП, съгласно ал. 3 от който минималният размер на земеделските парцели, които могат да бъдат заявявани за подпомагане, е 0.1 ха. При това положение целият процесен парцел с площ от 1.16 ха, според съда, се явявал недопустим за подпомагане. Установено било също, че площ от 1.9 ха, съответстваща на 4, 64 % от установените за подпомагане площи, се явявала наддекларирана, поради което в съгласие с чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г., санкционираната площ била равна на удвоения размер на наддекларираната площ.
По делото е била изслушана съдебно-техническа експертиза (СТЕ), която изцяло потвърждава констатациите от уведомителното писмо. Обжалваното решение е правилно.
Видно от данните по делото, със заявление с УИН 18/070514/63874 [фирма] е заявило за подпомагане по СЕПП, СПП, СНДП и по АЕП пет парцела с обща площ от 42.85 ха, находящи се в землищата на [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място].
На декларираните данни в заявлението данни са извършени административни проверки за определяне на допустимите за подпомагане площи, при които е констатирано, че има заявени фермерски блокове без физически блок – 3 броя БЗС-та, както и че по отношение на 4 броя БЗС-та е налице площ, излизаща извън площите, подходящи за подпомагане с над 0.05 дка.
По отношение на заявените от жалбоподателя площи е била извършена специализирана теренна проверка, резултатите от която са удостоверени в протокол № RSE-02-RE-12577/20.10.2014 г. за извършена на 27.08.2014 г. проверка на физически блокове в землището на [населено място]. В протокола под № 5 е вписан физически блок 39788-50, в който се включва БЗС [номер] като се посочва, че е налице новообразуван физически блок без допустими площи за подпомагане. Към протокола е приложен и снимков материал. Със заповед на министъра на земеделието и храните № РД-09-807 от 05.12.2014 г. е одобрен обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние” (ПДЗС) за кампания 2014 г. като част от СИЗП. Срещу тази заповед видно от данните по делото, дружеството-жалбоподател е подало възражение. Във връзка с това възражение е изпратен отговор изх. № 70-1566/23.04.2015 г., от съдържанието на който се разбира, че по отношение на парцел № [номер] след подаденото възражение площта извън слоя е коригирана от 0.29 ха на 14.91 ха.
Със заповед № РД-46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е утвърден окончателният специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” за кампания 2014 г., като част от СИЗП. Жалбоподателят не се е възползвал от възможността да оспори тази заповед, поради което в частта, отнасяща се до заявените от него имоти, заповедта е влязла в сила и административният орган е бил обвързан с постановеното в нея. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е отчел, че с т. 2 от ТР № 8 от 11.12.2015 г. ОСС на І и ІІ колегии при Върховния административен съд, прие, че заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 33а от ЗПЗП и чл. 16г от Наредба №105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105) представлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и може да се обжалва от всеки земеделски стопанин, доколкото засяга негови права и законни интереси. При влязла в сила заповед за одобряване на окончателния слой и при действието на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП (от 17.05.2014 г.) административният орган процедира в условията на обвързана компетентност. Същият не може да нанася промени и е длъжен да се съобрази със специализирания слой.
С уведомително писмо с изх. № 02-180-2600/4731 от 15.10.2015 г, издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ на [фирма] е отказано финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания” за кампания 2014 г., като от съдържанието на това уведомително писмо се установява, че част от площите и на петте заявени парцела са недопустими за подпомагане. С писмото са наложени и санкции за бъдещ период. Правното основание на постановения отказ е чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП.
В хода на производството пред първата инстанция, а именно на 20.06.2016 г. е издадено Уведомително писмо за поправка и отстраняване на очевидни фактически грешки с изх. № 02-180-2600/4731., с което е извършена корекция в Уведомително писмо с изх. № 02-180-2600/4731 от 15.10.2015 г., състояща се в изменение на наддекларираната площ от парцел с идентификатор [номер] от 14.90 ха на 0.28 ха. Във връзка с това изменение във фактическата обстановка, съдът е дал възможност на жалбоподателя да даде становище с оглед правилното очертаване на предмета на спора. По повод коригиращото УП жалбоподателят [фирма] е заявил, че след корекцията спорен е останал единствено парцел с идентификатор [номер], тъй като по отношение на него административният орган е приел като недопустима за подпомагане цялата площ от 1.16 ха. По отношение на парцели с идентификатори [номер], [номер] , [номер] и [номер]
жалбата е била оттеглена, поради което в тази част съдът е прекратил производството по делото, а същото е продължило само по отношение на парцел с идентификатор [номер], находящ се в землището на [населено място].
Във връзка с така изложеното се явява неоснователно възражението на касатора относно размера на наддекларираната площ и определеното процентно съотношение между нея и установената площ. Тук касаторът неправилно счита, че след като спорът е останал само по отношение на един от парцелите, следва да се вземе предвид само наддекларираната по отношение на него площ. Това не е така. За всеки един от заявените парцели са били установени наддекларирани площи. За парцел с идентификатор [номер] органът е коригирал наддекларираната площ, като е приел, че тя е 0.28 ха, вместо отразената в уведомителното писмо от 15.10.2015 г. площ от 14.90 ха. С това изменение са се променили, както размерите на наддекларираната и установената площ, така и процентното съотношение между тях. За другите парцели обаче наддекларираните площи са останали непроменени, като те също се включват във формирането на общата наддекларирана площ. При това положение част от заявените площи в общ размер на 1.9 ха се явяват наддекларирани. Същите в процентно отношение към установената площ (отново от всички заявени парцели) в размер на 40.78 ха, се равняват на 4.64%. Това съотношение по силата на чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. означава, че, санкционираната площ е равна на удвоения размер на наддекларираната площ. В процесния случай 4, 64 % попада в този обхват, поради което площта от 3, 8 ха (удвоеният размер на 1.9 ха) подлежи на санкциониране чрез отказ. Вещото лице е потвърдило констатациите, направени от административния орган.
Доколкото спорът касае парцел с идентификатор [номер], за който административният орган е определил като недопустима цялата му площ от 1.16 ха и това обстоятелство не е променено с уведомителното писмо за поправка и отстраняване на очевидни фактически грешки, следва да се отбележи, че след като площ от 1.07 ха от този парцел попада извън допустимия за подпомагане слой, оставащата площ от него в размер на 0.08 ха също не отговаря на изискванията за подпомагане. По силата на чл. 27, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., минималният размер на ползваната площ за подпомагане по реда на тази наредба е 0.5 ха при минимален размер на земеделския парцел 0.1 ха. Видно от данните по делото, парцелът е бил заявен по АЕП с код АП08 – „За биологично растениевъдство в преход – трайни насаждения, лозя и маслодайна роза“. В протокола за извършена специализирана теренна проверка на място на ФБ от 27.08.2010 г. в землището на [населено място] за ФБ 39788-50 в графа 11 като основание за недопустимост е записан чл. 9 от Наредба № 5/10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища отм. , Към преписката са приложени и снимки от датата на извършване на проверката, видно от които парцелът не е засаден и не отговаря на изискванията, за да бъде определен като допустима за подпомагане площ. Съгласно чл. 12 от Наредба № 5/10.03.2010 г., заявените за подпомагане в общото заявление за подпомагане за конкретна година площи, които не отговарят на условията за добро земеделско състояние по чл. 9, 10 и 11, не подлежат на подпомагане и при условията на Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор (ОВ L 316/65/2.12.2009 г.) (Регламент (ЕО) № 1122/2009) тяхното заявяване се санкционира. Всичко това води до извод, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, като попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г., поради което не подлежат на подпомагане по силата на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП – основания изрично посочени в текста на уведомителното писмо. Тук следва да се отбележи, че уведомителното писмо за поправка и отстраняване на допуснати очевидни фактически грешки касае именно фактически грешки, но с него не се изменя правното основание на постановения отказ за подпомагане.
Неоснователно е и възражението за процесуални нарушения в хода на административното производство, поради липса на извършена проверка на място и в лишаване на жалбоподателя от възможността да участва в административното производство. В настоящия случай при определяне на допустимия слой са извършени теренни проверки, които не са проверки за контрол. Те се осъществяват от служители на ОДЗ и тяхната цел е да се установят границите на референтните парцели, които са включени в системата за идентификация на земеделските земи в Интегрираната система за администриране и контрол. Извършват се по реда на чл. 16 от Наредба № 105, отменен, но действащ към момента на извършването им. Теренните проверки са различни от проверките на място, за които земеделският производител се уведомява. Последните се извършват от инспектори на съответната териториална структура на ДФЗ и имат за цел да инспектират земеделското стопанство. Поради това фактът, че жалбоподателят не е бил уведомен за извършваните теренни проверки и не е подписал докладите от тях не съставлява нарушение на административнопроизводствените правила. Във връзка с довода, че трябвало да бъде извършена проверка на място следва да се отчете, както правилно е отбелязал и административният съд, че проверките на място не са задължителни според действащата нормативна уредба. Съгласно чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП (изм.) на задължителна проверка на място подлежат 5 % от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска. Същото е и съдържанието и на чл. 30, т. 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009г. на Комисията от 30.11.2009г. (отм., но приложим за разглежданата референтна кампания). В случая заявлението на касатора не е попаднало сред 5 %-ната квота за проверка. Затова като не е извършена проверка на място, не е допуснато нарушение на процедурата по ЗПЗП и Регламент (ЕО) № 1122/2009г. на Комисията.