Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на ЗД [фирма], [населено място], срещу Решение № 258-ОЗ от 03.04.2015г. на заместник – председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което последният отказва да одобри представения от дружеството с писмо, вх. № РГ – 10-04-22 от 02.02.2015г. метод за образуване на резерв за възникнали, но непредявени претенции към 31.12.2014г. и текущо през 2015г. по застраховките по раздел II, буква „А“, т. 10.1 от Приложение № 1 от Кодекса за застраховането, а именно: „Верижно-стълбов метод на база акумулирания брой и средната стойност на изплатените претенции, при използване на коефиценти на развитие, определени по данни на застрахователя“. Претендира материална незаконосъобразност на обжалвания акт, поради противоречието му с разпоредбите на Кодекса за застраховането, ЗКФН (ЗАКОН ЗА КОМИСИЯТА З. Ф. НАДЗОР), както и тези на Наредба № 27 от 29.03.2006г. за реда и методиката за образуване на техническите резерви от застрахователите и от презастрахователите отм. 19.01.2017 г.). Твърди, че по делото безспорно се установява, че пазарният дял на ЗД [фирма] в общия за пазара размер на възникналите, но непредявени претенции, приложимите зa коригиране на същия пазарен дял корекционни коефициенти, както и самият общ за пазара размер на възникналите, но непредявени претенции, са неправилно и незаконосъобразно определени от страна на КФН. Приема, че същото води до незаконосъобразност на Решение № 258-03 от 03.04.2015г., съгласно което на ЗД [фирма] е отказано одобрение на метод за образуване на резерви, с мотиви, че заявеният метод дава по - нисък резултат за размер на резерва, от определената по реда на чл. 9 ал. 5 от Наредба № 27/2006г. от КФН (с посочените опорочени методи и данни) минимална долна граница. Насочва към решение по адм. д. № 12141/2016г., ВАС, Петчленен състав, с което е потвърдено решение на ВАС, VII - мо отделение, по адм. д. № 3387/2015г., с което съдът отменя като незаконосъобразна Заповед № 46/04.02.2015г, с която от своя страна е определен общия за пазара размер на възникналите, но непредявени претенции. Извежда незаконосъобразност на оспорвания в настоящото производство акт и поради незаконосъобразност на определения общ за пазара размер на възникналите, но непредявени претенции. Въз основа на заключението на приетата по делото експертиза излага съображения за незаконосъобразно определяне на отделните компоненти, посредством които се изчисляват пазарният дял на дружеството и минилания размер на резерва на същия. Като констатирани от експертизата нарушения, обосноваващи извод за незаконосъобразност и на обжалвания акт сочи: - разминаванията в данните за изплатени претенции по имуществени и неимуществени вреди за година на събитие 2006 – 2013г. при съпоставка на данните в раздел „Статистика“ на страницата на КФН към 31.12.2014г. и тези към 31.12.2013г.; - неотчитането на спецификите на портфейла на отделния застраховател; - неправилно определените корекционни коефиценти. Като заключения посочва, че предложеният от ЗД [фирма] метод е изцяло съобразен с нормативната уредба, позволява справедливо определяне на участието на дружеството в разпределението на резерва на възникнали, но непредявени претенции, тъй като отразява спецификите на портфейла на компанията, поради което и незаконосъобразно не е одобрен от КФН.
Ответникът по жалбата, заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, чрез юрк. Н., оспорва жалбата като неоснователна. В писмена защита излага подробни съображения за законосъобразност на обжалваното решение като издадено от компетентен орган, във валидна писмена форма, при правилно приложение на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.
При извършена служебна проверка за допустимост на жалбата, съставът на седмо отделение на ВАС приема, че жалбата на ЗД [фирма], [населено място] е допустима като подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК.
Предмет на контрол за законосъобразност е Решение № 258-ОЗ от 03.04.2015г. на заместник – председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което последният отказва да одобри представения от дружеството с писмо, вх. № РГ – 10-04-22 от 02.02.2015г. метод за образуване на резерв за възникнали, но непредявени претенции към 31.12.2014г и текущо през 2015г. по застраховките по раздел II, буква „А“, т. 10.1 от Приложение № 1 от Кодекса за застраховането, а именно: „Верижно-стълбов метод на база акумулирания брой и средната стойност на изплатените претенции, при използване на коефиценти на развитие, определени по данни на застрахователя“.
Решението е издадено на основание чл. 16, ал. 1, т. 24 от ЗКФН, чл. 69, ал. 2, във връзка с чл. 68, ал. 2, т. 2 от КЗ, чл. 3, ал. 1, във връзка с чл. 9, ал. 5 от Наредба № № 27 от 29.03.2006 г. на КФН за реда и методиката за образуване на техническите резерви от застрахователите, презастрахователите и на здравноосигурителните дружества (Наредба № 27/29.03.2006 г.) и чл. 59, ал. 1 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 2, т. 2 от Кодекса за застраховането, застраховател, получил лиценз за застраховане по видове застраховки по раздел II от приложение № 1, образува технически резерви, както следва: т. 2. резерв за предстоящи плащания.
С писмо вх. № РГ-10-04-22 от 02.02.2015 г. [фирма] представя мотиви и иска от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ одобрение на метод за образуване на резерв за възникнали, но непредявени претенции по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите и застраховка Гранична „Гражданска отговорност“ към 31.12.2014г.
Искането за одобрение е направено на основание чл. 9, ал. 5 от Наредба № 27/2006г., съгласно която норма: Методът за образуване на резерва по чл. 7, ал. 2, т. 2 към края на финансовата година по застраховките по раздел II, буква "А", т. 10.1 от Приложение № 1 от Кодекса за застраховането подлежи на предварително одобрение от заместник-председателя. В този случай застрахователите представят ежегодно до 31 януари следващата година мотивирано искане, съдържащо подробно описание на: използвания метод за изчисление; обосновката за избора на посочения метод; статистическата информация, въз основа на която са направени изчисленията; обосновката на направените експертни допускания и преценки, залегнали в използвания метод, включително относно процента на инфлация, модела на бъдещо развитие на претенциите по тези застраховки, заложената добавка за риск от отклонение от тези допускания и други.
Сагласно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 КЗ, застрахователят, съответно презастрахователят поддържа достатъчни по размер техническите резерви по чл. 68 в съответствие с общия обем на неговата дейност и задълженията по сключените от него застрахователни и/или презастрахователни договори, доколкото е възможно основателното им предвиждане.
С обжалваното решение, е постановен отказ за одобрение на представения на основание чл. 9, ал. 5 от Наредба № 27/29.03.2006 г. с писмото, вх. № РГ-10-04-22 от 02.02.2015 г., метод за образуване на резерв за възникнали, но непредявени претенции към 31.12.2014 г. и текущо през 2015 г, по застраховките по Раздел И, буква „А”, т. 10, 1. от Приложение № 1 от Кодекса за застраховането, а. именно; „Верижно-стълбов метод на база акумулирания брой и средната стойност на изплатените претенции, при използване на коефициенти на развитие, определени по данни на застрахователя”.
За да не одобри така представения от ЗД метод, ответникът приема, че същият от една страна противоречи на разпоредбата на чл. 9, ал. 5, т. 2 от Наредба № 27/2006г., а от друга – не е адекватен и подходящ за изчисляване на размера на резерва.
Органът посочва, че минималният размер на резерва на възникнали, но непредявени претенции на ЗД [фирма] към 31.12.2014г., определен на база пазарния дял на застрахователя в общия за пазара очакван размер на резерва за възникнали, но непредявени претенции и приложимите коефиценти по чл. 0, ал. 5, т. 2 от Наредба № 27, възлиза на 59 218 939лв, от които 11 170 651 лв. са по претенции във връзка с имуществени вреди и 48 048 288лв. са по претенции във връзка с неимуществени вреди.
В мотивираното искане на АД се сочи, че определеният по избрания метод общ размер на резерва на възникнали, но непредявени претенции към 31.12.2014г. по посочените застраховки възлиза на 18 203 537лв, в това число – 2 621 066лв за имуществени вреди и 15 582 471лв. по претенции за неимуществени вреди.
При съпоставка, органът е достигнал до извода, че е нарушена нормата на чл. 9, ал. 5 от Наредба № 27, като е отхвърлил като неоснователно възражението на дружеството за неправилно определяне на общия за пазара очакван размер на резерва за възникнали, но непредявени претенции, както и за приложимите коефиценти при определяне на пазарния дял на дружеството в този общ за пазара очакван размер; както и посочения порок за неотчитане от страна на органа на структурата на портфейла на отделния застраховател. Предвид констатираните несъответствия и отхвърлените възражения на дружеството, регулаторът е обосновал извод, че посоченият от АД метод не може да се приеме за адекватен и практически приложим. В тази насока органът излага събражения за неправилно включване в метода на изчисляване на различни от приложимите величини, което обосновавало извод за различно частно. Методът, определен от АД за изчисляване на размера на резерва за възникнали, но непредявени претенции, се базирал на средния размер на изплатените претенции за периода 2004 – 2014г. и прогнозния /очакван/ брой на възникналите, но непредявени претенции. В актюерската практика се прилагал друг метод, базиран на средния размер на претенциите и броя им, като при него и двете величини се прогнозирали. Неправилно АД било изчислило и средния размер на една изплатена претенция към 31.12.2014г. по отделни години на събитие, като той бил изчислен като частно на акумулирания размер на изплатените претенции и акумулирания брой на заплатените претенции, който брой не отразявал броя на изплатените претенции, а броя на извършените плащания по претенциите. Това водело до намаляване на средния размер на една изплатена претенция предвид по-големия знаменател в частното.
Съдебния състав приема, че обжалваното решение е постановено от компетентен орган, във валидна писмена форма, като същото съдържа фактически и правни основания, мотивирали органа да постанови представения по-горе резултат. Досежно правилното приложение на закона:
За да не одобри представения от ЗД метод, ответникът се позовава на нарушение на разпоредбата на чл. 9, ал. 5, т. 2 от Наредба № 27/2006г., както и на нарушен принцип на адекватност и практическа приложимост на избрания от АД метод.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 5, т. 2 от Наредба № 27/29.03.2006 г. достатъчността на размера се доказва чрез сравнение с пазарно определен бенчмарк или стойност. Резултатът за размер на резерва за възникнали, но непредявени претенции към края на годината, определен по избрания от застрахователя метод, не може да бъде по - нисък от пазарния дял на застрахователя в общия за пазара очакван размер на непредявените претенции. В тази насока съдът приема, че неправилното определяне на пазарния дял на застраховатеря, както и на общия за пазара очакван размер на непредявените претенции, обосновава извод за незаконосъобразност на акта, с който се отказва одобряване на процесния метод. Липсва законосъобразно определена компонента, спрямо която се измерва съпоставимата величина, предмет на установяване в настоящото производство.
Общият за пазара очакван размер на непредявените претенции към края на годината се определя със заповед на заместник-председателя на база пазарни данни за период от най-малко 10 години. Пазарният дял на застрахователя се определя на база броя на застрахованите МПС, претеглен с относителния дял на размера на общия за пазара очакван размер на непредявените претенции за съответната година на събитие.
В изпълнение на така установеното задължение за заместник - председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, да определи общият за пазара очакван размер на непредявените претенции към края на годината, е издадена Заповед № 46 от 04.02.2015г. В този смисъл правилно е посочено от дружеството, че писмо на КФН, изх, № РГ-10-04-17 от 03.02.2015 г. не поражда права и задължения. Такива възникват въз основа на Заповед № 46/04.02.2015г., а с писмо, изх. № РГ-10- 04-17 от 03.02.2015 г. съдържанието на заповедта е доведено до знанието на дружеството.
Ответникът претендира, че пазарният дял на [фирма] в общия за пазара очакван размер на непредявените претенции към 31.12.2014 г., както и корекциоииите коефициенти са определени правилно и законосъобразно. Дружеството било задължено да съобрази действията си с предписаното от посочената заповед, тъй като същата на основание чл. 303, ал. 5 от КЗ подлежала на предварително изпълнение. Според ответника, като използвало метод за изчисление на резервите, при който резултатът за размер на резерва за възникнали, но непредявени претенции към края на годината, е по - нисък от пазарния дял на застрахователя в общия за пазара очакван размер на непредявените претенции, същият е избрал метод в нарушение на разпоредбата на чл. 9, ал. 5, т. 2 от Наредба № 27/2006г.
Без да излага аргументи досежно предварителното изпълнение на Заповед № 46/04.02.2015г., съдът констатира, че към настоящия момент, с решение по адм. д. № 12141/2016г., ВАС, Петчленен състав, е потвърдено решение на ВАС, VII - мо отделение, по адм. д. № 3387/2015г., с което съдът отменя като незаконосъобразна Заповед № 46/04.02.2015г, с която от своя страна е определен общия за пазара размер на възникналите, но непредявени претенции.
Изрично в решението на петчленния състав по делото се казва, че „административният орган не е извършил надлежна и своевременна проверка на агрегираните стойности, въпреки, получените от застрахователите възражения“; както и че: че „при изчисляване на общия за пазара размер на възникнали, но непредявени претенции, КФН не е използвала коректни и съпоставими данни, което е довело до увеличаване на размера на резерва по чл. 7, ал. 2, т. 2 от КФН с около 46 %.“; както и че: „нито в административния акт, нито в преписката се съдържа необходимата обосновка относно промяната в начина и вида на предоставяне на данни от поднадзорните лица, с оглед рефлектирането й върху определения от регулатора пазарен IBNR, създавайки неприемлива волатилност. Не са изложени мотиви и относно избора на верижно-стълбовия метод, като един от възможните според разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗКФН, както и на съотношението (20 % към 80 %), което регулаторът е предпочел при формирането на общия за пазара очакван размер на непредявените претенции към 31.12.2014 г.“
Изводът за незаконосъобразност на Заповед № 46/04.02.2015г, с която е определен общия за пазара размер на възникналите, но непредявени претенции, се позовава и на задължението на регулатора при извършване на действия при оперативна самостоятелност, да мотивира актовете си /т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по тълк. дело № 4/2002 г. на Върховния административен съд/.
Предвид отмяната на акта на регулатора от съда, с който се определя общия за пазара очакван размер на непредявените претенции, и претендираното в настоящото производство от органа нарушение на чл. 9, ал. 5, т. 2 от Наредба № 27/2006г., релевантен компенент за установяване на който е именно общия за пазара очакван размер на непредявените претенции, обжалваното в настоящото производство решение се явява незаконосъобразно.
Към настоящия момент липсва обективна възможност съдът да установи законосъобразността на извода на надзорния орган за претендираното несъответствие, предвид отмяната по съдебен ред на акта на същия, с който се определя общия за пазара очакван размер на непредявените претенции към 31.12.2014г.
Горното дава основание да се отмени обжалваното съдебно решение и без да се разглеждат в детайли използваните величини при формиране на метода. Фактът, че достатъчността на размера при използвания метод се доказва чрез сравняване с определена стойност, а тази стойност е пазарния дял на застрахователя в общия за пазара очакван размер на непредявените претенции, отмяната със съдебен акт на последната стойност от формулата, не дава възможност за извършване на сравнението и определянето на достатъчността на размера чрез използвания метод.