[фирма] е направил искане за отмяна по реда на чл. 239, т. 5 АПК на влязлото в сила решение от 13.01.2017 г. по адм. д.№217/2016 г. на Смолянския административен съд.

В искането се твърди, че молителят има качеството на заинтересувана страна по делото на основание чл. 131, ал. 1 ЗУТ, тъй като е носител на право на строеж и е собственик на сгради в УПИ [номер]

по плана на [населено място], [община]. Този имот е предмет на заповед №358/17.07.2008 г. на кмета на община З.. Срещу нея е подадена жалба от Р. В. К. и Н. В. К. за обявяване на нищожността й. Образувано е адм. д. №217/2016 г. на Смолянския административен съд. В него като страни са конституирани жалбоподателите и други физически лица. Като страна не е конституиран молителя въпреки качеството му на заинтересувана такава.

В искането освен изложеното се твърди, че заповедта е издадена при съществено нарушение на материалния и процесуален закон, които обуславят нищожността й.

Искането е за отмяна на решението на основание чл. 239, т. 5 АПК.

Ответниците по искането за отмяна Р. В. К. и Н. В. К. не го оспорват.

Останалите ответници не са взели становище по искането.

Върховният административен съд приема, че искането за отмяна е направено в срок, но е неоснователно.

М. [] има учредено право на строеж върху дворно място от 900 кв. м. - имот пл.№ [номер] от кв. [номер]

по плана на [населено място], община З. по силата на писмен договор от 12.07.1999 г. с нотариална заверка на подписите. По силата на този договор молителят има право да построи пристройка на съществуващата в имота двуетажна жилищна сграда, кактко и фурна с магазин за хранителни стоки.

На името на молителя са издадени строителните книжа - разрешение за стоеж от 04.04.2000 г., протокол за откриване на строителна площадка от 25.04.2000 ., протокол за определяне на строителна линия и ниво на строежа от 03.05.2000 г. На името на молителя [фирма] е издадено разрешение за ползване на строеж "Фурна с магазин за хранителни стоки" на 25.07.2003 г.

Правното основанието за отмяна в искането - чл. 239, т. 5 АПК е посочено неправилно и не съотвества на изложените фактически обстоятелства. На това основание отмяна на влязло в сила решение може да иска само страна по делото при посочените в нормата хипотези. На това основание не може да иска отмяна лице, което не е конституирано като страна по делото и не е участвало в него.

Неправилното посочване на правното основание за отмяна не обвързва съда, след като в обстоятелствената част на искането са изложени фактически съображения, които го определят като такова за отмяна по чл. 246, ал. 1 АПК, а не както е посочено чл. 239, т. 5 АПК.

Върховният административен съд приема, че не са налице предпоставките по чл. 246, ал. 1 за отмяна на решението на Смолянския административен съд.

На посоченото основание отмяна може да иска лице, за което решението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото.

М. [] не е бил страна по делото на Смолянския административен съд. С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата на Р. В. К. и Н. В. К. за обявяване нищожността на заповед №358/17.07.2008 г. на кмета на община З..

Съгласно чл. 177, ал. 1 АПК решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички.

В случая с решението, чиято отмяна се иска не е отменен или изменен оспорения административен акт. Решението има сила само за страните по делото и няма сила по отношение на [фирма], който не е бил конституиран като страна, Решението не е неблагоприятно за него. В случай, че оспореният пред Смолянския административен съд индивидуален административен акт засяга законни права и интереси на молителя [фирма], той може да реализира правата си на собствено основание, включително и чрез оспорването на акта.

Искането за отмяна на основание чл. 239, т. 5 АПК и на основание чл. 246, ал. 1 АПК следва да се отхвърли като неоснователно.

Изложените в искането за отмяна съображения за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, които обуславят нищожност на административния акт не са основания за отмяна на влязлото в сила решение на Смолянския административен съд и не следва да се обсъждат в настоящето производство.

По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на [фирма] за отмяна по реда на чл. 239, т. 5 и на чл. 246, ал. 1 АПК влязлото в сила решение от 13.01.2017 г. по адм. д.№217/2016 г. на Смолянския административен съд.

Решението не подлежи на обжалване.