Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. В. Н. от с. С. село, общ.Сливен против Решение №9/23.02.2011 г., постановено по адм. дело №362/2010 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ, обективиран в писмо рег.№12703/12.11.2010г. на Директора на ОД на МВР Сливен да отмени наложената му със Заповед №726/20.06.2007 г. принудителна административна мярка (ПАМ) „забрана за напускане на Р. Б.” само по отношение на държавите-членки на Европейския съюз.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на материалноправните разпоредби и съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорения отказ бъде отменен.

Ответникът по касационната жалба – Директора на ОД на МВР Сливен, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Върховната адмнистративна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С решението по цитираното дело Административен съд Сливен е отхвърлил като неоснователна жалбата на С. В. Н. от с. С. село, общ.Сливен срещу отказ, обективиран в писмо рег.№12703/12.11.2010 г. на Директора на ОД на МВР Сливен да отмени наложената му със Заповед №726/20.06.2007 г. ПАМ „забрана за напускане на Р. Б.” само по отношение на държавите-членки на Европейския съюз, наложена му на основание чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС, ред. ДВ, бр. 43 от 2005 г., преди със ЗИДЗБДС, обн. ДВ,...