Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на девети март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Е. М. ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА ЗЛАТКО. Л. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Веселин Найденовизслуша докладваното от председателяЕ. М. по адм. дело № 9818/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при О. П. чрез процесуалния му представител адв. Р. К. срещу решение № 141/12.07.2021 г. постановено по адм. дело № 171/2021 г. по описа на Административен съд – Перник, с което отхвърля искането на „Бесттехника – Струма“ АД за прогласяване нищожността на Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 181/19.03.2014 г., издаден от орган по приходите при дирекция „Местни данъци и такси“ при О. П. като неоснователно и признава за установено по отношение на О. П. представлявана от кмета, че „Бесттехника – Струма“ АД не дължи на О. П. заплащането на задълженията, определени в АУЗД № 181/19.03.2014 г., издаден от орган по приходите при дирекция „Местни данъци и такси“ при О. П. предявен за принудително изпълнение по изпълнително дело № 20217530400436 по описа на ЧСИ С. Б., поради изтекла погасителна давност.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са доводи, че в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил искането на дружеството за прогласяване нищожността на процесния АУЗД, решението е правилно. По отношение на признаването за установено по отношение на О. П. че определените с АУЗД задължения не се дължат поради изтекла давност, счита, че съдът неправилно е достигнал до този извод, поради нарушение на съдопроизводствените правила. В тази връзка излага възражения, че е налице и друго изпълнително дело с № 1942/2015 г., образувано при същия съдебен изпълнител, по което са извършвани действия, с които давността е прекъсвана. Твърди, че по описаното дело е наложено обезпечение, което от своя страна спира давностните срокове. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждането на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - „Бесттехника – Струма“ АД, чрез процесуален представител адв. Р. К., в представен по делото писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора:

Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Перник е искова молба на „Бесттехника – Струма“ АД срещу О. П. да се признае за установено, че дружеството не дължи на О. П. заплащането на задълженията, определени в АУЗД № 181/19.03.2014 г., издаден от орган по приходите при дирекция „Местни данъци и такси“ при О. П. предявен за принудително изпълнение по изпълнително дело № 20217530400436 по описа на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ С. Б., както следва: главница: 30 791,74 лв., и лихва: 5468,03 лв., поради погасяването им по давност – абсолютна и погасителна, и да се прогласи нищожността и негодността на изпълнителния титул, както и погасеното право на О. П. – дирекция „Местни данъци и такси“ да събере по принудителен ред публичното вземане от „Бесттехника – Струма“ АД, предмет на изпълнително дело № 20217530400436 по описа за 2021 г. на ЧСИ С. Б.. В съдебно заседание на 15.06.2021 г. процесуалният представител на дружеството е поискал изменение на иска относно задълженията за 2010 г.

Административният съд е приел за установено, че в изпълнение на изискванята на Закон за местните данъци и такси /ЗМДТ/ „Бесттехника – Струма“ АД е подало декларации по чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ, като са декларирани недвижими имоти, собственост на дружеството – земя, сгради – нежилищни и жилищни имоти, както и притежавани от него превозни средства, с посочени отчетните стойности. С АУЗД № 181/19.03.2014 г., издаден от орган по приходите при дирекция „Местни данъци и такси“ при О. П. е установен размерът на задълженията за данъци и такса битови отпадъци по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 19.03.2014 г. По молба на О. П. е образувано изпълнително дело № 20217530400436 по описа на ЧСИ С. Б. за 2021 г. против „Бесттехника – Струма“ АД за събиране на вземанията по АУЗД № 181/19.03.2014 г. Изпратена е покана за доброволно изпълнение.

За да постанови обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви за същността и характера на един нищожен административен акт, който не поражда никакви правни последици поради засягане от тежък порок. В тази връзка решаващият състав е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма и има необходимото съдържание, посочено в чл. 59 от АПК. Същият е мотивиран в обстоятелствената си част, изложени са правнорелевантни факти, които са установени съгласно писмените доказателства, приложени по делото, поради което съдът обоснова извод, че не са налице основания да се приеме, че същият страда от пороци, които да го правят нищожен.

На следващо място съставът е приел от правна страна, че съгласно чл. 292 от АПК задължението – предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание, като редът за събиране на публични вземания, каквито са установените в т.1.1. на процесния АУЗД /задължения за ДНИ за 2010 г./ и лихвите върху тях, е по чл. 162 и сл. от ДОПК. Позовавайки се на относимите разпоредби от ЗМДТ и ДОПК първоинстанционният съд е достигнал до извода, че установените с оспорения АУЗД задължения са погасени по давност и е постановил обжалваното пред настоящата инстанция решение.

В изпълнение на задължението си по чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция преценява оспореното решение като недопустимо, тъй като е постановено от некомпетентен съд, на който делото не е подсъдно с оглед предмета на спора. Решението ще следва да бъде обезсилено, делото – прекратено и изпратено на общия съд при следните съображения:

Съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Съгласно изречение второ на цитираната разпоредба принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на ДОПК или от съдебни изпълнители по реда на ГПК.

По делото безспорно се установява, че по отношение на установените с АУЗД № 181/19.03.2014 г., издаден от орган по приходите при дирекция „Местни данъци и такси“ при О. П. задължения е възложено събирането им от ЧСИ и е образувано изпълнително дело, обстоятелство, което налага извода, че производството е във фазата на събиране на публичните общински вземания съгласно чл. 4, ал. 1, изр. 1 от ЗМДТ.

Съгласно чл. 163, ал. 4 от ДОПК в случаите, когато публични вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител, събирането им се извършва по реда на ГПК.

В случаите, когато органите в общинската приходна администрация преценят публичните вземания да се събират от публичен изпълнител по реда на ДОПК, публичният изпълнител на основание чл. 171 от ДОПК разполага с правомощия да се произнесе по направено от длъжника възражение за давност. В настоящия случай обаче не може да намери приложение разпоредбата на чл. 266 и следващите от ДОПК, тъй като принудителното събиране на вземането не е по ДОПК. При извършването на принудително събиране по реда на ГПК съдебният изпълнител не разполага с правомощие да се произнесе по възражението за давност, поради което средството за защита на длъжника е чрез предявяването на отрицателен установителен иск по реда на чл. 439, ал. 1 от ГПК. При постановяване на съдебно решение, с което искът е уважен и е признато за установено, че не са налице материално-правните предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради погасяване на задължението по давност и при предявяването му пред частния съдебен изпълнител, на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, то същият има правомощието да прекрати изпълнителното производство. В този смисъл и определение по ч. гр. дело № 756/2017 г. на ВКС, ІІ г. о.

Защита по чл. 292 от АПК е допустима единствено в изпълнително производство по реда на чл. 267 и следващите от АПК. Публичните вземания, породени от някое от изпълнителните основания по чл. 268 от АПК се изпълняват по реда на ДОПК, като е изключено приложението на изпълнителното производство по глава XVII „Изпълнение на административни актове и съдебни решения по административни дела“ от АПК, съгласно чл. 269, ал. 1 от АПК, като съответно и защитата с отрицателния установителен иск по чл. 292 АПК се изключва. В този смисъл са и мотивите на определение № 48/22.05.2018 г., постановено по адм. дело № 34/2018 г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС и определение № 11238/25.09.2018 г., постановено по адм. дело № 10603/2018 г. на ВАС, първо отделение.

По така изложените съображения решението на Административен съд – Перник следва да се обезсили като недопустимо и производството по делото прекратено..По искането на „Бесттехника – Струма“ АД за установяване на недължимост на установените с АУЗД № 181/19.03.2014 г., издаден от орган по приходите при дирекция „Местни данъци и такси“ при О. П. задължения поради изтекла погасителна давност компетентен да се произнесе е съдът, който е компетентен да разгледа иска според правилата на родовата и местната подсъдност.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, чл. 103 и чл. 105 от ГПК, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 141/12.07.2021 г. постановено по адм. дело № 171/2021 г. по описа на Административен съд – Перник.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд - Перник.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Емилия Миткова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. З. п/ Благовеста Липчева