Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Д. К. Д. против заповед рег. № К - 12285/08.11.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 228, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание „недопускане до конкурс за израстване в категория или степен” за срок от една година. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и е незаконосъобразна, тъй като не е допуснал посоченото в заповедта нарушение. Моли административният акт да бъде отменен и да му се присъдят разходите във връзка с делото.
Ответникът - министърът на вътрешните работи оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното:
Жалбоподателят Димов е назначен като държавен служител кат. Г – І степен, разузнавач V степен в група „Противодействие на криминалната престъпност – КК „Слънчев бряг” на сектор „Криминална полиция” към „Районно управление „Полиция” – Несебър при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Бургас.
По повод постъпили данни за нарушения на служебните задължения от служители на РУ „Полиция” – Несебър, довели до бягството на две непълнолетни лица, против Димов е образувана проверка и е назначена комисия като дисциплинарно разследващ орган (заповед № з-2426/03.09.2012 г. на директора на ОДМВР-Бургас). При проверката е установено, че със заповед № з-5/03.01.2012 г. на началника на РУ „Полиция” - Несебър на Димов е възложено до организира и ръководи съпровождането на малолетни и непълнолетни лица. Със същата заповед са определени общо 124 служители на управлението, които да осъществяват съпровождането. С оглед горната заповед и възникналата на 30.08.2012 г. необходимост от настаняване на едно малолетно и три непълнолетни лица в Дом за временно настаняване на малолетни и непълнолетни (ДВНМН) в гр. Б. началникът на РУ „полиция” – Несебър издава заповед № з-195/30.08.2012 г., с която възлага на Димов и на гл. полицай Сандев (последният е определен да участва в съпровождането от командира на смяната по искане на Димов - 2 бр. сведения) да съпроводят тези лица от управлението до дома със служебен автомобил и определя Димов за старши на екипа. Съзнавайки, че двама от непълнолетните са с криминални прояви и възможността за бягство, Димов свързва съпровожданите лица двама по двама с белезници за китките. Въпреки това при слизане от автомобила пред Центъра за спешна медицинска помощ, където лицата са доведени за освидетелстване, непълнолетните С. Х. и А. И. успяват да избягат, докато Димов извежда другите две лица от автомобила, а Сандев е от другата страна на колата. Бегълците са заловени няколко дни по-късно.
При тези данни дисциплинарно разследващият орган приема, че с описаните действията жалбоподателят Димов е нарушил нормите на чл. 20, ал. 2 и на чл. 21, т. 4, от Инструкция Із-2019/ 09.11.2006 г. за организацията и реда за съпровождане на малолетни и непълнолетни лица от органите на МВР, според които броят на служителите се определя от съобразно броя на съпровожданите лица и оперативната обстановка и по време на съпровождането на лицата полицейските служители ги охраняват с цел недопускане на бягство, самонараняване и др., поради което предлага на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание „недопускане до конкурс за израстване в категория или степен” за срок от една година (справка рег. № 3169/ 05.10.2012 г. и становище рег. № 3219/ 10.10.2012 г. на дисциплинарно - разследващата комисия). В този смисъл е и предложението на директора на ОДМВР - Бургас. С. като се запознава с материалите от проверката, справката, становището и събраните доказателства, както и с обясненията и възраженията на служителя, представени на 02.10.2012 г., 09.10.2012 г. и на 12.10.2012 г. министърът на вътрешните работи, издава оспорената заповед рег. № К – 12285/ 08.11.2012 г., с която приема, че на 30.08.2012 г. в нарушение на чл. 21, т. 4 от Инструкция № Із-2019/ 09.11.2006 г. за организацията и реда за съпровождане на малолетни и непълнолетни лица от органите на МВР, служителят не е създал организация за охрана с цел недопускане на бягство на две непълнолетни задържани лица, поради което същите са избягали – нарушение на служебните задължения по смисъла на чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, поради което и на основание цитирания текст във връзка с чл. 228, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР налага на служителя дисциплинарно наказание „недопускане до конкурс за израстване в категория или степен” за срок от една година.
При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи:
Жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР орган. Спазени са и формалните изисквания на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Заповедта е в писмена форма и в нея са посочени: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Изложените в заповедта и в предхождащите я документи (обобщена справка и становище) конкретни факти, описващи поведението на служителя и правните норми, които са нарушени, представляват мотивите на административния акт. Заповедта е издадена въз основа на данните от проведената проверка, като са посочени конкретно действията на служителя, квалификацията на поведението му и нарушените правни норми.
При постановяване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Нарушението е установено след проверка по реда на чл. 237 от ППЗМВР резултатите, от която са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарно наказващия орган. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР, при спазване изискванията на чл. 229, ал. 1 от закона - преди налагане на наказанието са приети писмените обяснения на служителя, а в съответствие с нормата на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР са събрани и оценени всички доказателства и факти от значение за изясняване на случая.
Оспорената заповед е постановена след като са установени предвидените в закона материалноправни предпоставки. Нарушенията, за които се налага дисциплинарно наказание „недопускане до конкурс за израстване на категория или степен” са изброени в разпоредбата на чл. 228, ал. 1 от ППЗМВР. Нормата, на която се позовава административният орган, е нарушение по т. 5 от цитирания текст. Според посочената разпоредба наказанието се налага за нарушаване на служебните задължения, довели до бягство на доведено или задържано лице. В случая е установено, че на 30.08.2012 г. жалбоподателят Димов, който отговаря за съпровождането на едно малолетно и три непълнолетни лица, в нарушение на изискванията на чл. 21, т. 4 от Инструкция № Із-2019/ 09.11.2006 г. за организацията и реда за съпровождане на малолетни и непълнолетни лица от органите на МВР, не създава организация за охрана на лицата с цел недопускане на бягство, поради което две от задържаните непълнолетни лица са избягали. Това поведение на служителя закономерно е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 228, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР, обосноваващо налагане на предвиденото в текста дисциплинарно наказание „недопускане до конкурс за израстване в категория или степен” за срок от една година.
Възраженията на жалбоподателя, че е взел всички предохранителни мерки очевидно се опровергават от бягството на непълнолетните Христов и Иванов. Доводите, че бягството е в резултат на заповедта на началника на РУП – Несебър, в която са определени само двама служители да съпровождат лицата, както и на поведението на полицай Сандев също не могат да бъдат споделени. Като отговорник на екипа, съпровождащ лицата, Димов е следвало да направи преценка за възможността на бягство и ако е необходимо да поиска по-голям екип (Сандев е определен по негово искане), а ако това не е възможно да организира съпровождането евентуално на два етапа, да инструктира Сандев във връзка с охраната или да предприеме други подходящи мерки, които да препятстват бягството на лицата. В случая такива мерки не са предприети, а свързването на лицата с белезници двама по двама очевидно не е било достатъчно.
Поради всичко изложено настоящият състав приема, че предпоставките, предвидени в закона за налагане на дисциплинарното наказание са изпълнени и дисциплинарната власт на административния орган е упражнена в рамките на нормативните изисквания. Заповедта е издадена в границите на компетентност на органа, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, както и на материалноправните разпоредби, поради което не са налице основания за нейната отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата 150.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт.
По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д. К. Д. против заповед рег. № К - 12285/08.11.2012 г. на министъра на вътрешните работи. ОСЪЖДА
Д. К. Д. от гр. Н. да заплати на Министерство на вътрешните работи, гр. С., ул. „Шести септември” № 29 сумата 150.00 (сто и петдесет) лева възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ И. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. М./п/ А. А.
М.М.