Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на З. И. В., против решение от 24.01.2008 г. по адм. д. № 3905/2007 г. на Административен съд - София град като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба приема, че е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е основателна по съображения, различни от изложените в нея.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на З. В., против заповед № 17846/27.08.2007 г., с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР му е наложена принудителна административна мярка - задържане за 24 часа. Видно от данните по делото, ответник в производството по обжалване на принудителната административна мярка е било лицето Р. Г. Б. на длъжност ОР при 07 РПУ - СДП, издал заповедта.

Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани страни. Безспорно е, че физическото лице Р. Г. Б., конституиран като ответна страна от съда с определение от 10.09.2007 г., и който е издал заповедта, не е административен орган по смисъла на чл. 153, ал. 1 АПК, тъй като е действал като оправомощено от съответния административен орган длъжностно лице. Съгласно чл. 154, ал. 1 АПК съдът конституира страните служебно, като е приложима и ал. 2 на чл. 154 АПК, според която, когато административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 152, ал. 3 АПК, съдът определя срок за изпълнението му.

Предмет на касационната проверка от настоящата инстанция според чл. 218, ал. 2 АПК е служебна проверка, относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В разглеждания случай допуснатите от съда съществени процесуални...