Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” (ДАДРВВЗ), срещу решение от 10.02.2010 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 2934/2009 г., с което е отменена заповед № ЧР-32-1-8/26.02.2009 г. на касатора, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 90, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 89, ал. 2, т. 1, 3 и 5 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на И. П. П. за длъжността началник сектор – зърно база „Морава” в отдел „Управление и контрол на държавните резерви” към Териториална дирекция „Държавен резерв” – гр. П. при Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, с ранг ІІ младши. В мотивите на обжалвания съдебен акт е прието, че въз основа на ангажирания по делото доказателствен материал не е установено наличието на цитираното правно основание за прекратяване на служебното правоотношение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1, 3 и 5 от ЗДСл.

Председателят на ДАДРВВЗ обжалва решението, като развива доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209 от АПК. Поддържа се, че изводите на решаващия съд за липса нарушения на служебните задължения се опровергават от представените към преписката доказателства. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил при произнасянето си направените от касатора възражения и ангажираните доказателства.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването и отговаряща на изискванията на чл. 212 от АПК. За да се произнесе по съществото, съдът съобрази следното:

За да...