Производството по делото е по реда на чл. 237 вр. чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) .

Образувано е по искане на "Ч. А.рт" ЕООД, със седалище и адрес на управление град Велинград за отмяна на влязлото в сила решение №15764/28.11.2013 година, постановено по адм. дело №8814/2013 година по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. Молителят твърди, че посоченото решение противоречи на определение № 11066/21.08.2012 г., постановено по адм. дело 8032/2012 година на ВАС, седмо отделение.

Ответникът - Областен управител на област С., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Стаменова оспорва молбата за отмяна и поддържа становище за нейната неоснователност. Останалите ответници - кметът на Столична община и "Е"ЕООД не са взели становище по искането за отмяна.

Молбата за отмяна е подадена в сроковете по чл. 240 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Посоченото в молбата за отмяна правно основание е по чл. 239, т. 4 от АПК.

Производството по делото, приключило с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска е образувано по жалба "Ч. А.рт" ЕООД срещу

разрешение на областния управител на област С. по чл. 29 от

Наредба №2 от 15.03.2001г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси , обективирано в писмо № към 07/162 10

от 16.05.2011 г., като по тази жалба е образувано адм. дело №4715/2011 година на Административен съд София-град /АССГ/. АССГ с определение от 15.05.2012 година е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по адм. дело №4715/2011 година, по съображения, че оспорения акт не засяга права или законни интереси на жалбоподателя и той не е адресат на този акт. С определение от 21.08.2012 година, постановено по адм. дело №8032/2012 година на Върховния административен съд, тричленен състав на седмо отделение е отменил определението на АССГ по адм. дело №4715/2011 година, като е върнал делото на същия съд за продължаване на съдебното производство. В мотивите на посоченото определение на ВАС, съдът е приел наличие на правен интерес за жалбоподателя "Ч. А.рт" ЕООД да оспори разрешението на областния управител на област С., с което е възложено на "Е"ЕООД да извършва пътнически превози без конкурс до провеждането на такъв по автобусна линия София - Велинград. Тричленният съставв на ВАС, седмо отделение е обосновал правни изводи, че актът на областния управител подлежи на съдебен контрол, както и че с него пряко се засягат права и законни интереси на молителя в настоящето производство, който също осъществява автобусни превози.

Съобразно дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на определението от 21.08.2012 година по адм. дело №8032/2012 година на ВАС, АССГ е разгледал жалбата по същество, като с решение от 04.04.2013 година по адм. дело №4715/2011 г. е отменил разрешение на областния управител на област С. по чл. 29 от Наредба №2 от 15.03.2001г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, обективирано в писмо № към 07/162 10 от 16.05.2011 г. поради незаконосъобразност на същото.

Срещу решението на АССГ са подадени касационни жалби от кмета на Столична община и от областния управител на област С., по която е образувано касационно производство - адм. дело №8814/2013 година по описа на ВАС, седмо отделение. Съставът на ВАС е разгледал жалбата и е постановил решение 28.11.2013 година по същество, с което е обезсилил решение № 2230 от 04.04.2013 г. по адм. дело № 4715/2011 г. на Административен съд - София град, оставил е без разглеждане жалбата на „Ч. А.рт”ЕООД, гр. В., срещу писмо № 07/162 10 от 16.05.2011 г. на областния управител на област С., обективиращо разрешение по чл. 29 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, за временно възлагане на превозите, до провеждане на конкурс, по автобусна линия София - Велинград и е прекратил производството по делото. С това влязло в сила решение, чиято отмяна се иска, е приключило производството по първоначално подадената жалба на "Ч. А.рт" ЕООД. Мотивите на касационната инстанция за били за липса на правен интерес от оспорване като задължителна процесуална предпоставка за упражняване на право на жалба за "Чепино автотранспорт" ЕООД.

С оглед на изложеното петчленният състав на ВАС намира, че не е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК, която регламентира отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Доказателства, установяващи такива обстоятелства не са представени от молителя. Приложените и описани по-горе решения и определения не попадат в хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК, тъй като жалбоподателите са едни и същи лица, обжалва се един административен акт, по законосъобразността на който се е произнесъл само един съдебен състав на ВАС с решението, чиято отмяна се иска.

В случая следва да се отбележи и че единствено решението, постановено по адм. дело №8814/2013 г. по описа на Върховния административен съд се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като с него е разрешен спора по същество, а с останалите, изброени и описани по-горе определения и решения споровете все още са висящи. На отмяна подлежат само съдебни актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Тези съдебни актове са задължителни за страните и техните правоприемници и по тях спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Поради това касационните решения, с които са отменени решенията на първоинстанционните съдилища и делата са върнати за ново разглеждане не подлежат на отмяна по реда на чл. 237 и сл. от АПК. В подкрепа на изложеното е и правилото, че при наличие на основанието за отмяна в посочената хипотеза на отмяна подлежи неправилното решение. В искането за отмяна са изложени доводи за противоречие на мотивите на решението, чиято отмяна се иска и на определението, с което съдът се е произнесъл само по допустимостта на жалбата. Независимо, че мотивите на двата съдебни актове са противоречиви, но това не може да бъде основание за отмяна по смисъла на чл. 237, т. 4 от АПК. Противоречието в цитираната хипотеза трябва да съществува между решения, изхождащи от еднакво компетентни правораздавателни органи и противоречието трябва да съществува между решенията, а не между техните мотиви или между решението и мотивите на друго решение. Още повече, че в конкретния случай е налице противоречие между мотиви на определение по допустимост на жалбата в хода на висящо съдебно производство и мотивите на крайният съдебен акт, с който е решен спора по същество/т. е. касае се само за едно съдебно-административно производство/.

С оглед на изложеното Върховния административен съд, петчленен състав намира, че не е налице основанието по чл. 239, т. 4 от АПК за отмяната на влязлото в сила решение по адм. дело №8814/2013 г. по описа на Върховния административен съд, поради което искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено.

Предвид изхода на делото следва да се осъди "Ч. А.рт" ЕООД да заплати на Областна администрация област С. сумата 300 лв. (триста лева), представляваща юрисконсулско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховния административен съд, петчленен състав, РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ искането на "Ч. А.рт" ЕООД

, на основание чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс, за отмяна на влязлото в сила решение №15764/28.11.2013 г., постановено по адм. дело №8814/2013 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. ОСЪЖДА

"Ч. А.рт" ЕООД, със седалище град Велинград, да заплати на Областна администрация област С. сумата 300 лв. (триста лева), представляваща юрисконсулско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Д.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ А. И./п/ М. М./п/ Д. Д./п/ И. Д.

М.М.