Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс образувано по жалба на Областна дирекция на МВР Бургас срещу решение от 5.ІІ. 2009 г. по адм. д. № 858/2008 г. на Административен съд Бургас, с което е обявена за нищожна наложена от длъжностно лице полицай - служител в РПУ Несебър, принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" - лек автомобил марка "Шевролет авео" с рег. № СН 3232 СА, наложена на 24.05.2008 г. в гр. Н. по отношение на Х. Й. Х. от гр. С..

Правят се възражения, че съдът е преценявал констативен протокол, в който

не е изписано ясно името на съставилото го длъжностно лице, което не е посоченото от жалбоподателя и се е основал единствено на неговите твърдения. Неправилно е прието, че длъжностното лице полицейски служител, не е разполагал с необходимата компетентност по смисъла на чл. 186 ал. 1 от ЗДвП за издаване на мярка за административна принуда - репатриране на автомобил, тъй като полицейският служител се явява представител на службите по смисъла на чл. 168 ал. 1 ЗДвП.

Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срок от страна, която е конституирана в първоинстанционното съдебно производство. Разгледана по същество е основателна.

За да обяви обжалвания акт за нищожен, административният съд е приел, че в конкретния случай

не са представени доказателства за компетентността на длъжностното лице полицай, издал разпореждане на евакуиране на лекия автомобил и да наложи принудителната административна мярка по чл. 171 т. 5 б."б" от ЗДвП, която съгласно чл. 168 ал. 1 ЗДвП се налага от определени от министъра длъжностни лица от службите за контрол.

В съдебното производство не е установена самоличността на длъжностното лице издало констативния протокол, посочено с две имена в него. Установено е, че...