Производство по чл. 208 и сл. АПК .

Образувано по касационна жалба на "Джинджи Ги" ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ж. к. "Люлин", бл. 986, вх. И, ап. 22, представлявано и управлявано от А. В. И. против Решение № 726 от 14.02.2012 постановено по адм. дело № 2390 по описа на Административен съд София град за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Решение № Д-47-0127/24.01.2011г. на И.Д. Началника на М. С. за прекратяване на разрешение за търговия с тютюневи изделия № B./25.05.2010г.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК .

Ответникът по касационната жалба - началникът на М. С., чрез юрк. Конакчиева, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК

, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното:

Предмет на контрол пред АС е било посоченото решение на митнически орган, с което на осн.

чл. 90ж, ал. 1, т. 7 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/

е прекратено разрешение за търговия с тютюневи изделия № B./25.05.2010г. поради установяване на налични в обекта за търговска дейност на дружеството на 5 (пет) броя кутии цигари, марка „Г. К.” без бандерол.

Административният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в изпълнение на материалноправните норми.

Съгласно чл. 90ж, ал. 1, т. 7 от ЗАДС издадено разрешение се отнема, когато лицето...