Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по подадената касационна жалба от директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. С. при ЦУ на НАП срещу решение № 350 от 25.01.2011 г. на Административен съд – София - град, постановено по адм. д. № 8011/2009г., с което е изменен Ревизионен акт /РА/ № 2900227/11.12.07г.., издаден от орган по приходите при ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители” – гр. С., потвърден с решение № 463/19.03.2008г. на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. С. при ЦУ на НАП, като вместо определеното задължение за данъчния период 01.06.07г. – 30.06.07г. ДДС за внасяне в размер на 96 773.27 лв. се определя ДДС за възстановяване в размер на 242.15 лв. ведно със съответните лихви.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно е кредитирано заключението на вещото лице по назначената съдебна експертиза. Съдът превратно е интерпретирал решенията на СЕС относно рекламните и маркетингови услуги, според които режимът на облагане с ДДС, касаещ рекламните услуги, следва винаги да се прилага и по отношение на услугите, съпътстващи рекламната дейност, като проучвания, анализи и др., но само ако се осъществяват от един и същ доставчик. В случая дължимите и престирани услуги неправилно са квалифицирани като рекламни такива. Българското дружество по силата на сключения на 26.07.07г. договор се задължава да предоставя комплексна услуга, свързана с текущо управление на марките и на дистрибуцията на марковите продукти на територията на страната. Реално от резултата от услугите се ползват дистрибуторите на марките, а не техните собственици. Осъществяваната дейност от...