Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от главния секретар на Народното събрание чрез процесуален представител Е. Ц., против решение № 1083/23.12.2008 г. постановено по адм. дело № 3721/2008 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 31 - ви състав, с което по жалбата на М. П. П. от гр. С., е отменен негов отказ, обективиран в писмо изх. № 7194-54/29.05.2008 г. да й предостави по реда на ЗДОИ, "достъп до обществена информация", а именно - достъп до сградата на Народното събрание, находяща се в гр. С., на пл. "К. А. І Батенберг" № 1, за осъществяване на филмови снимки и преписката е върната на главния секретар на Народното събрание за ново произнасяне по посоченото заявление, с указания за предоставяне на поискания достъп. Наведени са съображения за недопустимост на решението, като постановено по жалба срещу неподлежащ на оспорване акт, а в отношение на евентуалност - за неговата неправилност, поради противоречието му с чл. 5 ЗДОИ и чл. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Поради това се претендира отмяната му със съответните последици.

Ответната страна - М. П. П. чрез процесуалния си представител адвокат Кашъмов, моли съда да отхвърли касационната жалба, като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения:

С обжалваното решение, от Административен съд - София град е отменен като незаконосъобразен, отказ на главния секретар на Народното събрание /НС/, обективиран в писмо изх. №

7194-54/29.05.2008 г. изпратено до М. П. П., при което преписката е върната на същия орган за ново произнасяне, съобразно дадените от съда указания за удовлетворяване на предявеното искане. В заявление за достъп до обществена информация вх. № 7194-54/15.05.2008 г. по регистъра на НС, М. П. заявява, че не е получила отговор на искането, обективирано в писмо вх. № 7194-54/04.12.2007 г., да бъде разрешено осъществяването на снимки в сградата на бившия Партиен дом и претендира по реда на ЗДОИ, достъп до информация относно официалния отговор на председателя на Народното събрание, ако такъв е налице. Във връзка със заявлението, с оспореното в първоинстанционното производство писмо, лицето изрично е уведомено от главния секретар на Народното събрание, че поисканият достъп до сграда на НС

не може да бъде осигурен, доколкото помещенията в сградата се ползват за работа на постоянните комисии на НС, народните представители, ЦИК, Централен държавен архив и НЦИОМ, което налага и специалния, ограничен режим на достъп до нея. Отказът е мотивиран с това, че работата на снимачен екип би създала затруднения в работата на НС и допълнителна ангажираност на служители на НС и такива на НСО, осигуряващи охраната й.

По същество съдът е приел, че именно главният секретар на Народното събрание е бил компетентен да се произнесе по искането за предоставяне на достъп до сградата, за период от време, включващ неработни дни и на лица, различни от "акредитирани журналисти" за осъществяване на снимки за документален филм, при което е необходимо използване на технически средства за запис, пренос и възпроизвеждане на звук и картина. Отбелязано е, че според чл. 4 ЗДОИ всеки гражданин може да търси, получава и разпространява информация по реда на ЗДОИ, освен ако в специален закон е предвиден друг ред, както и че такъв в случая е уреден в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Въз основа чл. 8, ал. 1, т. 4 от посочения правилник с ранг на закон, е приет Правилник за вътрешния ред на ХХХІХ Народно събрание, уреждащ правилата за достъп до сградите на НС и към момента на предявяване на искането за достъп. Но поради това, че последният акт не представлява закон изключващ приложимостта на реда за достъп по ЗДОИ по смисъла на чл. 4 от с. з. съдът е приел, че обжалваното пред него писмо, като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

Настоящата инстанция не споделя застъпеното от първата инстанция становище, че жалбата по която е образувано съдебното производство пред АССГ е допустима. Съдът не е съобразил предмета на процесното искане по ЗДОИ, нито обстоятелството, че оспореното от М. П. П. писмо, по съществото си представлява изричен отказ на главния секретар на НС по искането й от 04.12.2007 г. за издаване на разрешение за достъп до сграда на Народното събрание и използването на технически средства за запис, пренос и възпроизвеждане на звук на лица, извън кръга на акредитираните от отдел "Пресцентър" журналисти, в упражнение на правомощията му, подробно уредени в чл. 18, чл. 33, ал. 2, чл. 36, ал. 2, чл. 41 и § 1 от ЗР от Правилника за вътрешния ред на ХХХІХ Народно събрание. Този отказ не подлежи на оспорване по реда на АПК, предвид липсата на нормативноустановено право на подателя на искането, на достъп до сградата на Народното събрание ведно със снимачен екип, с цел осъществяване на документален филм. В случая, противно на застъпеното от процесуалния й представител схващане, не е налице засягане на субективно право, свобода или законен интерес на жалбоподателката в първоинстанционното производство, поради което и оспореното от нея волеизявление няма характера на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, който да подлежи на оспорване по реда на чл. 146 и сл. от с. к.

Наред с горното следва да се отбележи, че заявление за достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ от М. П. е подадено едва на 15.05.2008 г. С него обаче е поискан не достъп до сградата на Народното събрание, както погрешно е прието от административния съд, а до евентуално постановения от председателя на НС акт във връзка с искането й от 04.12.2007 г., какъвто видно от становищата на страните и събраните по делото доказателства, не е налице. Още повече, че писмото, депозирано от М. П. на 04.12.2007 г., съдържащо молба да бъде разрешено извършването на снимки в сградата на Народното събрание на площад "К. А. І Батенберг" - на коридори, стълбища, мазета и др., за период от два дни, "когато депутатите почиват или по друго подходящо време" е адресирано не до председателя, а до главния секретар на Народното събрание. Изложеното налага извода, че заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация от 15.05.2008 г., не обективира искане за предоставяне на обществена информация, създадена или съхранявана от НС. Следователно, не би могло да се приеме, че орган на последното е длъжен да я предостави по силата на действащата правна уредба, включително по реда на Закона за достъп до обществена информация. Според чл. 3 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществена информация, която се създава или съхранява включително от държавните органи или органите на местното самоуправление в Р. Б.. По аргумент от чл. 2 ЗДОИ, целта на закона е посредством предоставянето на информация свързана с обществения живот в Р. Б., да се даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Информацията е обществена независимо от вида на нейния материален носител - хартиен, електронен или др., като може да е съхранена включително на звукозапис или видеозапис. Т. текст обаче не съставлява основание на орган по чл. 3 ЗДОИ да бъде вменено задължение, да разреши достъп до сграда на физически лица, необходим им за изпълнението на техни лични /в т. ч. и професионални/ цели, сред които е заснемането на документален филм. След като главният секретар на НС не е бил длъжен да предостави достъп до сградата по реда на ЗДОИ, не е налице и подлежащ на оспорване изричен отказ по заявлението на М. П. П. от 15.05.2008 г.

Предвид изложеното, административният съд се е произнесъл по недопустима жалба, подадена срещу неподлежащ на оспорване акт, която е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея - прекратено, на основание чл. 159, т. 1 АПК. Като се е произнесъл по недопустима жалба, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено с оглед правилото на чл. 218, ал. 2 АПК, вр. чл. 221, ал. 3 АПК.

Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА

решение № 1083/23.12.2008 г. постановено по адм. дело № 3721/2008 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 31 - ви състав и ПРЕКРАТЯВА производството по това дело. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ К. Х./п/ Т. К. К.Х.