О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№460
гр. София, 13.11.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1415 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1520 от 23.11.2016г. по гр. д. № 2128/2016г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1670 от 18.05.2016г. по гр. д. № 18418/2013г. на Пловдивски районен съд за отхвърляне на предявените от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на Област П., против [фирма] ЕИК[ЕИК] и Г. К. Д. искове за признаване собствеността върху недвижими имоти в землището на [населено място], [община], образувани от имот с № 38950.54.6 с площ 152 882кв. м., а именно: 1/ ПИ с идентификатор 38950.54.559 с площ 37 000 кв. м.; 2/ ПИ с идентификатор 38950.54.560 с площ 74 000 кв. м. 3/ ПИ с идентификатор 38950.54.561 с площ 37 000 кв. м. и 4/ ПИ с идентификатор 38960.54.562 с площ 37 000 кв. м., всички с начин на трайно ползване - изоставено трайно насаждение.
Касационната жалба е подадена от Държавата. Твърди се, че решението съдържа очевидни логически и правни пороци, които го определят като неправилен, необоснован и постановен в нарушение на материалния закон и на процесуалните прави акт. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени пет въпроса, за които се поддържа, че са били...