О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 666

гр. София, 13.11.2017 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№1790 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение №333 от 06.06.2017 г. по ч. гр. д.№214/2017 г. на АС Варна. С обжалваното определение е потвърдено определение №760 от 21.03.2017 г. по гр. д.№502/2017 г. на ОС варна, с което е прекратено производството по делото.

В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Има ли съдебният изпълнител правомощия да определя размер на таксите по принудителното изпълнение, които надвишават по размер нормативно определените в Тарифата към ЗЧСИ, като се има предвид, че съдилищата нямат право да определят по-висок размер на таксите по съдебните дела. 2. Ако не става дума за такса по т. 25, б. „а” от Тарифата, а за такса по т. 25, б. „б”, дължи ли се тази такса, ако описаното имущество не се управлява, както е в конкретния случай. 3. Ако не става дума за такса по т. 25, б. „а” от Тарифата, а за такса по т. 25, б. „б”, има ли правомощия съдебният изпълнител да определя такава такса в твърда сума, а не като процент от генерираните приходи, в резултат от управлението на описаната вещ. 4. Въпросът за характера на...