О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3776

София, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети май , две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател : ЕМИЛ ТОМОВ

Членове : Д. Д.

Г. Н.

изслуша докладваното от съдията Е. Т.

гр. дело №5220/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на В. П. В. с пълномощник адв. М. Х. от АК Ямбол срещу решение №294 от 12.07.2023г. по гр. дело № 323/2021г. на Ямболски окръжен съд в частта, с която след отмяна на решение №260232 от 15.05.2021г по гр. д № 1507/2017г на Ямболски районен съд е уважен иска на Н. Г. Ч. и Г. С. Ч. за прогласяване нищожност на сключения между ответника като пълномощник на продавача Б. П. Д. –П. и него самия като купувач /чл.38 ЗЗД/ договор от 09.04.2008г за покупко - продажба на недвижим имот, описан в н. а № ... н. д №......г на нотариус рег.№........ с район на действие РС Ямбол, като „целия таван” – самостоятелен обект с идентификатор №.......... със застроена площ 109 кв. м., изграден над втори етаж /с идентификатор №................../на жилищната сграда с идентификатор №...................., изградена в имот/ПИ/ с идентификатор №.................., целия с площ 252 кв. м., съставляващ УПИ IV-3386 в кв.40 по плана на [населено място], описан по съседи, поради невъзможен предмет – чл. 26, ал.2 предл. първо ЗЗД

Касаторът се позовавана на отменителни основания по чл.281т.3 ГПК и изтъква съществени процесуални нарушения, водещи до недопустимост на решението като произнесено по недопустими, лишени от правен интерес искове и в отклонение от посоченото в исковата молба. Неправилно съдът е приел, че към момента на сделката предметът е невъзможен. Процесният обект, таван, е придобил статут на самостоятелен обект в сграда с преустойство през 1999г, предприето от единствения собственик на сградата и мястото към този момент Б. Д., затова през 2008г е имал самостоятелнто функционално предназначение -склад, така представлява самостоятелен обект съгл. пар. 5 на ЗУТ, затова е заснет със самостоятелен идентификатор по КК на града, като има и издадено удостоверение за търпимост.

В приложеното към жалбата изложение се сочи основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с постановките за невъзможен предмет в ТР№3 от 28.06.2016г на ОСГК,които изключват основанието за нищожност при съгласие между страните коя реално определена част се прехвърля.Изтъква се првотиворечие и с постановките на ТР №34 от 01.08.1983г на ОСГК и пракика на ВКС в реш. № 332/2010г на Второ г. о кога таванът не е обща част, съответно може да бъде предмет на транслативни сделки. Касаторът поставя въпрос представлява ли самостоятелен обект на право на собственост процесното помещение, преустроено в жилищна площ по одобрен арх. проект, строително разрешение и удостоверение за търпимост, с функционално предназначение за жилищни нужди, със самостоятелни ВиК и ел. инсталации, отговарящ на изискванията за жилищни помещения и коя е материалноправната норма за определяне режима на собственост върху нея. При същите описателни уточнения се поставя въпрос относно статута на процесното помещение, преустроено в жилищна площ по одобрен арх. проект и т. н.т, като се сочи чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК .При посочени основания по чл.280, ал.2 ГПК се изтъква недопустимост на решението, доколкото липсва правен интерес, изтъква се и очевидната неправилност на въззивното решение, доколкото неправилно бил приложен чл. 98 ЗС –налице е самостоятелен жилищен обект, но не и принадлежност, която следва главната вещ .

Конституираният за да участва в процеса Е. Е. П., наследник на прехвърлителката по сделката Б. Д. и ответник по иска, е депозирал отговор чрез назначения му особен представител адв Ст. К.. Счита касационната жалба за основателна .

Отговор е постъпил от ищците по делото Н. Г. Ч. и Г. С. Ч.,чрез адв. Г.Г..Оспорват се съображенията за допускане на касационната жалба, тъй като въззивното решение не противоречи на задължителната и каузална практика на ВКС. Не може да се прехвърля вещно право върху несъществуваща вещ. Таванското помещение /подпокривно пространство, в случая няма самостоятелен достъп , а само през жилището на втория етаж .Не е реално обособена част по одобрен инвестиционен проект и не може да бъде, по обективно съответствие с благоустройствените закони. Въпроса за статута е разрешен с влязло в сила решение по настоящето дело, като е уважен иска за собственост на процесния имот. Претендират се разноски .

По настоящето дело е влязло в сила постановеното от Окръжен съд Ямбол въззивно решение № 54 от 16. 05. 2019 г. по в. гр. д. № 118/2019г. Уважен е предявеният със същата искова молба от Н. Г. Ч. и Г. С. Ч. обективно съединен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК като е признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на спорния таван със застроена площ от 109 кв. м. изграден над собствения им втори етаж на двеутажна еднофамилна жилищна сграда с административен адрес [населено място], [улица], която жилищна сграда е нанесена като самостоятелен обект на собственост с идентификатор №..............., а таванът е нанесен с идентификатор №......................... по кадастралната карта на [населено място]. По делото е установено, че сградата е масивна, двуетажна, строена е през 40- те години на миналия век, пристроявани са допълнително санитарни помещения към сутеренния и жилищния етажи от по 30 кв. м.,които са описвани и в договорите, с които е прехвърляна собственост на отдените етажи, след което по силата на различни придобивни способи на 02. 08. 1996 г. Б. Д. става едноличен собственик на цялото дворно място и на цялата жилищна сграда.Тогава, съгласно разрешение за строеж № 200/9. 06. 1999 г. е извършено преустройство на подпокривното пространство за жилищни нужди, с подмяна на междуетажните подпокривни конструкции, на осн. чл. 56, ал. 1 ЗТСУ,съгласно одобрен архитектурен проект. Одобрено е преустройство на подпокривно пространство на процесната жилищна сграда, като вторият етаж и таванът да се обединят в едно жилище, като за целта подпокривното пространство се преустрои по начин позволяващ максимално използване на площта му за жилищни нужди. Предвидено е връзката между двете нива да става посредством вътрешна дървена стълба, да се подменят съществуващите междуетажни подови конструкции със стоманобетонови, да се изпълни нова дървена конструкция на покрива и да се изградят нови вътрешни преградни зидове.Според заключенията на съдебно - техническите експертизи, приети от първоинстанционния и въззивния съд, строително-монтажните работи по проекта от 1999г. са изпълнени. Единственият достъп до тавана се осъществява през вестибюла на жилището заемащо втория етаж, чрез вътрешно дървено стълбище. След преустройството, както и понастоящем таванът не представлява самостоятелен обект по смисъла на пар. 5, т. 39 ЗУТ , а преди него, според вещите лица процесният обект е бил с функционално предназначение таван за склад.

При тези безспорно установени факти, с два последователно сключени договора за покупко - продажба през 2007г ответникът В. В., действащ като пълномощник на продавача Б. Д.,придобива първия и втория етаж от къщата за себе си, без прехвърляне на земята върху която сградата е построена и без нотариалните актове да съдържат описание на принадлежащите ид. части от общите части на сградата, не е описан и таван /принадлежащи помещения/.Етажите са описани от нотариуса само с идентификатори. С нот. акт № 172 от 14.12.2007г ответникът В. В. продава на ищците Н. Г. Ч. и Г. С. Ч. целия първи/сутеренен/ етаж - самостоятелен обект с идентификатор №................... и жилище –апартамент на втория етаж - самостоятелен обект с идентификатор №...................... Това са двата жилищни обекта в сградата, която е двуетажна. Описанието в този нотариален акт е идентично с предходното описание при придобиването на двата етажа от В. В., т. е изчерпва с посочването на идентификатор по КК на [населено място]. През 2008г, т. е след продажбата на двата жилищни етажа в сградата на ищците, по заявление на ответника В. В. в кадастралната карта е нанесен тавана със застроена площ 109кв. м като самостоятелен обект с идентификатор №................., след което с нот. акт №162 от 09.04.2008г същият В. В., като пълномощник на продавача Б. Д. , продава на себе си този имот като самостоятелен обект на собственост, граничещ отдолу с апартамент на втори жилищен етаж ( с идентификатор №.....................)заедно с отделно прехвърлените му със същия нотариален акт 105/252 ид. части от правото на собственост върху ПИ с идентификатор №................. по кадастралната карта .

Отмяната на първоинстанционното решение № 831 от 20.01.2018 г. по гр. д. № 1507/2017 г. на РС – Ямбол в частта, с която производството по обективно съединения иск за нищожност на прехвърлителната сделка поради невъзможен предмет е било прекратено (поради приета от районния съд недопустимост на иска),води до допълнително произнасяне по този иск с решение №260232 от 15.05.2021г по гр. д № 1507/2017г на Ямболски районен съд, отменено от въззивната инстнация, като по отношение прехвърлянето на 105/252 ид. части от правото на собственост върху земята, решението на Ямболски РС е обезсилено и производството прекратенопоради липса на правен интерес за ищците /и влязло в сила в тази част/, а в останалата част същото е отменено, като искът е уважен с обжалваното понастоящем решение .

Въззивният съд е приел, че като собственици на втория жилищен етаж ищците са собственици и на тавана, който не е самостоятелен обект и представлява част от жилището на втория етаж на сградата, тяхна собственост, съгласно чл. 98 ЗС,независимо че не е упоменат изрично в договора за продажба .Изводът кореспондира с приетото в решение № 54 от 16. 05. 2019 г. по в. гр. д. № 118/2019 г. на ОС – Ямбол влязло в сила, след като с определение № 131 от 07.04.2020г по гр. д № 3701/2019г състав на ВКС , Първо г. о не е допуснал касационно обжалване по този спорен предмет .Таванът не е самостоятелен обект на собственост, тъй като няма самостоятелен достъп до него, а единствено през вестибюла в жилището на втория етаж и предвид изискванията на ЗУТ и Наредба №7 за ПНУОВТУЗ, той не представлява самостоятелен обект по смисъла на§5 т.39 ДР на ЗУТ. Изтъкнато е, че съгласно ТР №3 от 28.06.2016г ОСГК не са невъзможен предмет на договор към момента на сключване на сделката реално определените части от недвижим имот които не са фактически обособени, но е възможно да бъдат обособени като самостоятелен обект съобразно изискванията на действащия устройствен закон, но и че правна невъзможност за обособяване е налице при съществуваща непреодолима правна пречка .Такава непреодолима пречка в случая е налице, тъй като таванът не представлява самостоятелен обект по смисъла на§5 т.39 ДР на ЗУТ, а представлява част от жилището на втория етаж на сградата, и е собственост изцяло на ищците, поради което покупко-продажбата му, обективирана в нот. акт № 162/09.04.2008г. е нищожна сделка поради невъзможен предмет.

След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в обжалваната понастоящем част .

При така възприетата фактическа обстановка и формираните въз основа на нея правни изводи, не е налице противоречие на въззивното решение с ТР №3 от 28.06.2016г по тълк. д №3/2014г на ОСГК. Постановките в задължителната за съдилищата практика на ВКС не са в подкрепа на развиваната от касатора тезата, че когато едно таванско пространство не е обща част на сградата, означава че то е самостоятелен обект на право на собственост и че определянето на функцията като „складово”/съгласно заключенията на вещи лица по приетите СТЕ/ означава самостоятелност, щом като един склад може да съществува като самостоятелен обект съгласно §5 т.39 от ДР на ЗУТ. Застъпвано с тълкувателното решение на ОСГК на ВКС разрешение в полза на действителността няма предвид хипотеза на привидно създаване по договорен път на нова вещ, частично идентична с вече отчуждена от собственика вещ, представляваща обект на недвижима собственост. Следва да се добави, че при формулирането на въпроса в изложението липсва ясна и съдържателна връзка с определящи за качеството „обект” по смисъла на §5 т.39 от ДР на ЗУТ характеристики при части от сгради, означавани като, таван, тавански етаж, подпокривно пространство и пр.,които са имали решаващо значение за изводите на съда и питането във въпроса няма връзка и с опорочаващия сделката факт, изтъкнат от въззивния съд.Поради това поставеният въпрос не отговаря на общото изискване в чл. 280,ал.1 ГПК да има обуславящо за решаващите изводи на съда значение.Неотносимо е и позоваването на разясненията в ТР №34/1983г ОСГК в кои случаи може да се приеме, че подпокривното пространство/таван е обща част. Въззивният съд не е приемал, че процесният таван като предмет на договора представлява обща част към момента на сделката, нито е основал решението си на подобен извод.

Не е налице основание за допускане на въззивното решение до касацинно обжалване за проверка на неговата допустимост.Независимо от поисканата и успешно проведена защита на собствеността с уважаване на установителен иск, че ищците са собственици на процесния таван, не може да бъде отречен правният им интерес да установят, че поради своята несамостоятелност и принадлежност тази недвижимост е и правно невъзможен предмет на сделка като атакуваната с иска, защото обектът не би могъл да притежава идентификацията и характеристиката, манифестирана с оспорвания договор.

Не се констатира и очевидна неправилност на въззивното решение като квалифициран негов порок по смисъла на чл.280,ал. 2, предл. 3 ГПК.Не се установява приложение на несъществуваща правна норма, на правна норма в нейния противоположен смисъл или на грубо нарушение на правилата на формалната логика.Съответен на разпоредбата на чл. 97, чл. 98 ЗС и на събраните по делото доказателства е изводът на въззивния съд, че таванът не представлява самостоятелен жилищен обект, а е реална част от жилището на втория етаж, собствеността върху него е прехвърлена на ищците с продажбата на втория етаж, независимо че липсва изрично описание при сделката.Това обстоятелство се отчита и като правна пречка пред възможността процесния таван да бъде самостоятелен предмет на договор за покупко - продажба.

Искането на ответниците по жалбата за присъждане на разноски е основателно както се претендира, установено е в размер на 1000 лева .

Предвид горното Върховен касационен съд ІІІ г. о

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение №294 от 12.07.2023г. по гр. дело № 323/2021г. на Ямболски окръжен съд

Осъжда В. П. В. от [населено място] да заплати на Н. Г. Ч. и Г. С. Ч. сумата 1000 лева разноски за настоящата инстанция

Определението не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .