Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на кмета на община М. против решение № 47 от 18.01.2018 г., постановено по адм. д. № 546/2017 г. по описа на Административен съд - Монтана. Касаторът навежда доводи за недопустимост на обжалваното решение като постановено по просрочена жалба. Моли за обезсилването му.

Ответникът – Е.Г не ангажира становище по касационната жалба.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за недопустимост на първоинстанционното решение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, а разгледана по същество - за основателна.

С обжалваното решение Административен съд - Монтана е отменил заповед № 2434/17.11.2017 г. на кмета на община М., с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) е прекратено наемното правоотношение със Е.Г за общинско жилище в [населено място], [улица], като незаконосъобразна.

За да постанови този резултат съдът приема, че съобщаването по телефона е алтернативен начин за съобщаване на акта, допустим само ако жалбоподателката е разбрала съдържанието му. За редовно връчване е прието състоялото се на 27.11.2017 г. лично получаване на заповедта в общината, спрямо който момент е приет за спазен 14 – дневния срок за обжалване по чл. 149, ал. 1 АПК. Решението е недопустимо.

Както правилно съдът е посочил, приложима към момента на издаване на заповедта е разпоредбата на чл. 61, ал. 2 АПК отм. 10.10.2019 г.), която е допускала устно уведомяване, удостоверено с подпис на извършилото го длъжностно лице, което е възможно да стане и по телефона.

За да е налице валидно устно съобщаване на административния акт съгласно споменатата разпоредба, следва кумулативно да са спазени две условия според текста на нормата: лицето да е уведомено устно...