О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4628

гр. София 15.10.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

изслуша докладваното от съдията В. И.

гр. дело № 5233/2023 год.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Д. М. и Д. С., чрез адв. Т. Г., против въззивно решение № 430/04.08.2023 г., постановено по в. гр. д. № 258/2022 г. на Окръжен съд - В. Т. с което е потвърдено решение № 26/25.02.2022 г. по гр. д. № 87/2021 г. на Районен съд - Павликени, с което е обявена на основание чл. 26, ал. 1, пр. първо ЗЗД, във връзка с чл. 23, ал. 1, б. „в“ ЗСВЦВК /отм./ нищожността на договор за дарение на жилище № * на втори етаж от жилищен блок ППП *, вх. *, в кв. * по тогава действащия ЗРП на гр. Павликени, на [улица]от 18.06.1985 г. по предявения от С. П. М. иск и са присъдени съдебно-деловодни разноски.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и отхвърляне на предявения иск.

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателите се позовават на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по следните правни въпроси: 1. „Когато един спор е основан на норма, обявена вече за противоконституционна с влязло в сила решение на Конституционния съд, допустимо ли е съдът, който е сезиран с решаване на този спор, да се позове на тази норма, като я приложи за уреждане на правоотношение, предмет на спора, ако Народното събрание не е изпълнило задължението си по чл. 22, ал. 4 ЗКС? Норма, обявена за противоконституционна с влязло в сила решение на Конституционния съд, явява ли се от този момент нататък приложимо право за решаване на правни спорове?“; 2. „Когато действието на сделка се поражда от смесен фактически състав, състоящ се от административен елемент, който предхожда и обуславя действието на последващия гражданскоправен елемент, то липсата на административния елемент до нищожност на сделката ли води /която е изначална и не може да бъде санирана/ или до висящата й недействителност /която може да бъде санирана впоследствие/?“ и 3. „Когато една сделка представлява смесен фактически състав, състоящ се от административен елемент, който предхожда и обуславя действието на последващия гражданскоправен елемент, то преценката дали се е осъществил административният елемент от фактическия състав към кой момент следва да се направи - към момента, в който се преценява основанието по чл. 26, ал. 1 или ал. 2 ЗЗД, или към момента, в който е реализиран последващият го гражданскоправен елемент?“. Сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с решение № 184/21.01.2021 по гр. д. № 2686/2018 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 6/18.04.1996 г. по к. д. № 31/1995 г. на Конституционния съд на Р. Б. а вторият и третият с решение № 353/02.06.2009 г. по гр. д. № 477/2008 г. на ВКС, I г. о.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба С. П. М., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежни страни с правен интерес да обжалват атакуваното решение, срещу въззивно решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение възззивният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, че наследодателят на ответниците е живял и работил по трудов договор в Братислава – ЧССР към местно предприятие още от 01.09.1978 г. и към датата на дарствената сделка се е намирал там. Тъй като няма твърдения и доказателства да е пребивавал в България 6 месеца преди това с намерение да се установи преимуществено да живее в нея, нито че е пребивавал в чужбина по поръчение на българската държава или на български предприятия или организации /хипотезите на чл. 4, ал. 2, б. „а“ и б. „б“ Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол /отм./, посочващи кои лица са „местни“/, то той е придобил и е имал качеството „чуждестранно лице“ по смисъла на чл. 5, ал. 1, ал. 2 , б. „а“ от ЗСВЦВК /отм./ - понятие, което за приложното поле на закона не се интересува от гражданството на лицата, а се интересува само от постоянното им местопребиваване в чужбина като фактическо положение. Дарителката /негова майка/ е местно лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗСВЦВК /отм./, а имотът - предмет на дарението е в България, поради което случаят попада в хипотезата на чл. 23, ал. 1, б. „в“ ЗСВЦВК /отм./, въвеждащ императивното изискване - разрешение на Министерството на финансите за придобиване на право на собственост и други вещни права върху недвижими имоти в страната от чужди граждани. Посочил е във връзка с възраженията на ответниците, че доколкото не е уредена последваща възможност за одобрението й „пост фактум“ от компетентен държавен орган, т. е. да се добави неосъществения отнапред административноправен елемент, е немислимо да се говори за незавършен фактически състав на сделката, за състояние на „висяща недействителност“, отпаднало с обявяването на нормата за противоконституционна през 1996 г. Затова неспазването на този ред е в противоречие на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД и влече нищожност.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените от жалбоподателите въпроси, които са обуславящи, но не са решени в противоречие с цитираната в изложението казуална практика.Мотивите, поради които съдът е уважил иска касаят приложението на чл.23, ал.1, б.“в“ ЗСВЦВК/отм/, относно действителността на прехвърлителната сделка. Константна е практиката на ВКС, че при преценка действителността на сделката на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД от значение е съответствието й с императивните правила и норми на закона към момента на сключването й, като последващи промени на законодателството не се отразяват на действителността й. При действието на чл. 23, ал. 1, б. „в“ ЗВЦВК /отм./ липсата на разрешение на Министерство на финансите води до окончателна невъзможност за придобиване в собственост на имущества от чуждестранни лица, намиращи се в страната. Законът е отменен и не е предвидена възможност за последващо одобрение. С решение № 6/18.04.1996 г. на КС на РБ е обявена за противоконституционна нормата относно разрешителния режим за сделки и действия на български граждани, определени като чуждестранни лица в чл. 5 ЗСВЦВК, какъвто е бил наследодателят на ответниците. С решение № 22/1995 г. по конституционно дело № 25/1995 г. е прието, че правният ефект на решението е в неприлагане на обявения за противоконституционен закон от деня на влизане на решението на Конституционния съд в сила, като от този момент насетне той престава да действа и да регулира обществени отношения, предмет на неговата уредба, т. е. действието на отмяната е „занапред“. От значение за действието на решението на Конституционния съд е приетото в решение № 3 от 28.04.2020 г. на КС по к. д. № 5/2019 г. и к. д. № 12/2019 г., според което тълкуването на чл. 151, ал. 2 от Конституцията трябва да се основе на универсалния конституционен принцип на правовата държава и дава предимство на правната сигурност, като възприема правилото за действието занапред на решенията на Конституционния съд. Това правило е смекчено в Закона за Конституционен съд, който изисква възникналите правни последици от противоконституционния акт да се уредят от органа, който го е постановил /чл. 22, ал. 4 ЗКС/. По този начин е постигнат баланс между повелята за правна сигурност и правната справедливост. За да се постигне и правната справедливост обаче, Народното събрание трябва да изпълни задължението си да уреди възникналите от прилагането на противоконституционната правна норма правни последици. Правилото, че решенията на Конституционния съд действат занапред, не е абсолютно и от него има изключения, които могат да се обосноват с цялостната конституционноправна уредба. В случая, не е налице изключение от правилото, тъй като преимуществено значение се отдава на сигурността в оборота и съблюдаването на правилата от правните субекти при сключването на формални сделки с недвижимо и движимо имущество.

Разноски на ответника по касация не следва да се присъждат въпреки направеното искане, тъй като не е представил доказателства за действително направени такива - договор за правна защита и съдействие с адвокат Х. Д. за касационната инстанция.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 430/04.08.2023 г., постановено по в. гр. д. № 258/2022 г. на Окръжен съд - В. Т.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: