Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Л.Т от [населено място] срещу решение № 210/08.01.2019г., постановено по адм. д. № 4811/2017г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на Пето отделение. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост на решението, като произнесено по непредявен предмет на жалбата, алтернативно за неправилност на съдебния акт, като произнесен в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му.

Ответникът – министърът на вътрешните работи не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, петчленен състав на ВАС, Втора колегия, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес от обжалването и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение тричленният състав на ВАС, Пето отделение, отхвърля жалбата на Л.Т срещу заповед № 8121 К-838 от 02.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, в частта с която при назначаването й за държавен служител на длъжност – главен експерт (ГДГП), в отдел "Говорители на структури на МВР" към дирекция "Пресцентър и връзки с обществеността" при Министерство на вътрешните работи й е определен ранг IV младши и съответната й основна месечна заплата.

За да постанови обжалвания правен резултат решаващият състав приема следното:

Предмет на оспорване е заповед № 8121 К-838 от 02.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, в частта с която при назначаването й за държавен служител на длъжност – главен експерт (ГДГП), в отдел "Говорители на структури на МВР" към дирекция "Пресцентър и връзки с обществеността" при Министерство на вътрешните работи, на основание чл. 9 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл), във връзка с § 69 от ПЗР от...