Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 211 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на Г.М, чрез пълномощник по делото адв.. Т, против заповед № 8121К-9195/21.09.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“. По съображения, изложени в жалбата и поддържани в съдебно заседание, се иска отмяна на заповедта като незаконосъобразна – постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и липса на мотиви, в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона.

Ответната страна – министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител по делото юрк.. Ц, оспорва жалбата като недопустима поради липса на правен интерес у жалбоподателя от оспорване на същата, алтернативно – счита жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена с решението на съда.

При проверка допустимостта на жалбата на Г.М, Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. По въпроса за наличие на правен интерес у жалбоподателя от подаване на същата, съставляващ абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на производството по оспорване на индивидуалния административен акт, съгласно чл. 147, ал. 1 АПК, следва да се има предвид фактът, че с атакуваната заповед № 8121К-9195/21.09.2018 г. на министъра на вътрешните работи се въздейства пряко върху правната сфера на държавния служител в МВР главен инспектор Г.М.Н резултат, който настъпва за него вследствие издаването на заповедта, е свързан с налагането на дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“ и всички произтичащи от това последици, отнасящи се до кадровото досие и кариерното развитие на жалбоподателя в качеството му държавен служител. Наличието на действащо или прекратено служебно правоотношение към момента на връчване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е въпрос по съществото на спора, поради което същият няма отношение към преценката за процесуална допустимост на жалбата.

Въз основа гореизложеното, се налага безспорният извод за възникнал в полза на жалбоподателя – адресат акта, правен интерес от оспорване на заповед № 8121К-9195/21.09.2018 г. на министъра на вътрешните работи.

Като прецени доводите и възраженията на страните, извърши анализ на събрания доказателствен материал по делото, Върховният административен съд, пето отделение намира жалбата за основателна по следните съображения:

Дисциплинарното производство спрямо Г.М е започнало със заповед № 8121з-8370/07.08.2018 г. на министъра на вътрешните работи за извършване на проверка за изясняване на постъпили с Докладна записка рег. № 369р-14967/03.08.2018 г. по описа на Областна дирекция на МВР (ОДМВР) – Враца данни за допуснати дисциплинарни нарушения от държавен служител на ръководна длъжност в МВР – главен инспектор Г.М, на длъжност началник на Районно управление – Враца при ОДМВР – Враца. Със същата заповед на министъра е определена и комисия, като е разпоредено резултатът от проверката да бъде отразен в писмена справка, която да бъде докладвана в срок до 12.09.2018 г.

Така назначената проверка е приключила с изготвянето на справка рег. № 369р-16953/07.09.2018 г., в която са изложени фактическите установявания относно постъпилите с цитираната по-горе Докладна записка данни за извършени нарушения, описани са и оценени събраните в хода на проверката доказателства, сведения и други документи, като накрая са формирани и изводи досежно наличието на действително извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 201, ал. 1, т. 2 ЗМВР, във връзка с § 1, т. 22 от Допълнителните разпоредби на ЗМВР, за което следва да бъде наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“.

Справката е предоставена на дисциплинарнонаказващия орган – министъра на вътрешните работи с писмо рег. № 369р-16965/07.09.2018 г., чрез Дирекция „Човешки ресурси“, която в изпълнение на задължението си по чл. 70 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи (Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г.) е изготвила Докладна записка рег. № 8121р-19024/17.09.2018 г. С последната, въз основа възприетата фактическа обстановка, описана в справка рег. № 369р-16953/07.09.2018 г. по описа на ОДМВР – Враца, е отправено предложение до министъра да приеме като правилно и съответно на събраните доказателства налагането на наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“ на служителя на ръководна длъжност Г.М.Д записка рег. № 8121р-19024/17.09.2018 г. е приета с изрична резолюция от 17.09.2018 г., като на същата дата е изготвена и отправена покана до главен инспектор Г.М за запознаване с материалите от дисциплинарната проверка и даване на писмени обяснения/възражения до наказващия орган. Служителят се е запознал с материалите от дисциплинарното производство на следващия ден – 18.09.2018 г., видно от направеното върху поканата отбелязване. На 19.09.2018 г. служителят е дал и писмени обяснения.

Със заповед № 8121К-9195/21.09.2018 г. на министъра на вътрешните работи на главен инспектор Г.М, за допуснати дисциплинарни нарушения в качеството му на началник на РУ – Враца при ОДМВР – Враца, на основание чл. 204, т. 1 ЗМВР, във вр. чл. 201, ал. 1, т. 2 ЗМВР, във вр. § 1, т. 22 от Допълнителните разпоредби на ЗМВР, във вр. чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 2 и т. 2 ЗМВР, във вр. чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР и чл. 200, ал. 1, т. 6 ЗМВР, във вр. чл. 197, ал. 1, т. 4 ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година".

Същевременно, от съдържащите се в административната преписка и представените в настоящото производство писмени доказателства, се установява фактът на прекратено служебно правоотношение на Г.М като държавен служител в МВР, настъпило въз основа заповед № 8121К-9159/20.09.2018 г. на министъра на вътрешните работи, считано от датата на връчване на заповедта. Основанието за прекратяване на служебното правоотношение е по реда на чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР – изрично заявено от служителя желание за това, обективирано в заявление рег. № 1795р-19373/21.08.2018 г., с което органът по назначаването се е запознал и е взел отношение с полагането на резолюция от дата 21.08.2018 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Заповедта е незаконосъобразна като издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и при липса на фактически основания за налагане на процесното дисциплинарно наказание.

Съгласно чл. 230, ал. 2 ЗМВР служебното правоотношение се прекратява от датата на връчването на заповедта, освен в изрично предвидените изключения по чл. 226, ал. 1, т. 3, т. 12 и т. 1 ЗМВР. Настоящият случай не попада в посочените изключения, тъй като служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 – по собствено желание. Следователно, по отношение на същото намира приложение общото правило на чл. 230, ал. 2 ЗМВР, с оглед на което правоотношението с Г.М следва да се приеме за прекратено на 21.09.2018 г. – датата, на която заповед № 8121К-9159/20.09.2018 г. на министъра е била връчена на служителя. При тези факти, основателно е възражението на жалбоподателя, че на 21.09.2018 г. той вече няма качеството „държавен служител“ в МВР, поради което образуваното срещу него дисциплинарно производство е следвало да бъде прекратено съобразно разпоредбата на чл. 209, т. 5 ЗМВР. В цитираната разпоредба е предвидено, че дисциплинарно производство не се образува, а образуваното се прекратява, когато служебното правоотношение на държавния служител е прекратено. Заложената в това правило идея съответства на преследваната от законодателя цел при установяване на правилата за реализиране на дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР, а именно – осъществяване на индивидуална и обща превенция с оглед гарантиране спазването и повишаването на служебната дисциплина при изпълнение на служебните задължения – арг. в чл. 6 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. При наличие на прекратено служебно правоотношение, налагането на дисциплинарно наказание не следва да се възприема като насочено към преследваните с нормата на чл. 6 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. цели. Същото би имало смисъл, в случай че служителят продължава да осъществява функции на държавен служител в структурите на МВР.

В допълнение, следва да се има предвид, че законът изрично забранява прекратяването на служебното правоотношение на служител в МВР на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР – „по собствено желание“, когато дисциплинарното производство е образувано по данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 2-15 ЗМВР – „Тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение“ – основание в чл. 226, ал. 7 ЗМВР. В конкретния случай, дисциплинарното производство срещу Г.М е образувано по сигнал за данни относно извършени от служителя друг вид нарушения – по чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 2 и т. 2 ЗМВР, във вр. чл. 200, ал. 1, т. 6 ЗМВР, за което е предвидено дисциплинарно наказание „порицание“, както и по чл. 201, ал. 1, т. 2 ЗМВР, за което предвиденото дисциплинарно наказание е „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“. От систематичното тълкуване на разпоредбите в Глава десета от ЗМВР, уреждащи основанията и реда за прекратяване на служебното правоотношение, следва логичният извод, че образувано дисциплинарно производство, извън хипотезата на чл. 207, ал. 1 ЗМВР, не съставлява пречка за прекратяване на служебното правоотношение на някое от изброените в чл. 226, ал. 7 ЗМВР основания, сред които е и това, сочещо на правото на служителя да прекрати служебното си правоотношение в МВР по собствено желание.

Разпоредбата на чл. 209, т. 5 ЗМВР задължава административния орган да прекрати образувано дисциплинарно производство, когато служебното правоотношение на служителя се прекрати. Вместо това, в конкретния случай в същия ден, в който е прекратено служебното му правоотношение – 21.09.2018 г. (заповед № 8121К-9159/20.09.2018 г. на министъра на вътрешните работи е връчена на 21.09.2018 г. и следователно е произвела действието си, считано от тази дата), на служителя Г.М е наложено и дисциплинарно наказание с изрична заповед № 8121К-9195/21.09.2015 г. – предмет на оспорване в настоящото производство. С издаването на процесната заповед административнонаказващият орган, който е орган по назначаването на служителя Г.М, е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело и до неправилно приложение на относимите материалноправни норми и несъответствие с целта на закона. Последната се свърза с възможността за оказване на конкретно въздействие върху поведението на служителя, с което същият да се съобрази при последващо изпълнение на служебните си задължения, каквото в случая не е настъпило поради прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР.

По тези съображения, съдът приема, че са налице основанията за отмяна на оспорената заповед по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК и заповедта, като незаконосъобразна, следва да бъда отменена.

Жалбоподателят не претендира разноски по делото, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед № 8121К-9195/21.09.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която, на основание чл. 204, т. 1 ЗМВР, във вр. чл. 201, ал. 1, т. 2 ЗМВР, във вр. § 1, т. 22 от Допълнителните разпоредби на ЗМВР, във вр. чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 2 и т. 2 ЗМВР, във вр. чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР и чл. 200, ал. 1, т. 6 ЗМВР, във вр. чл. 197, ал. 1, т. 4 ЗМВР, на Г.М е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година.“

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване с касационна жалба.