Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от директора на Басейнова дирекция Дунавски район - гр. П. срещу решение № 556/25.09.2018 г., постановено по адм. д. № 1125/2017 г. по описа на Административен съд - Плевен.

Касаторът твърди неправилност на решението като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Л.Ч в качеството му на ЕТ „Л.Ч“ със седалище : с. Т., община Б. С срещу Решение № ПВЗ-00099/28.11.2017г. за отказ за издаване на разрешително за водовземане и ползване от / на повърхностен воден обект чрез изграждане на съоръжения.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, директорът на Басейнова дирекция Дунавски район - гр. П., не се явява. Представлява се от юриск. Христова, която поддържа касационната жалба, ангажира нови писмени доказателства, а по същество твърди основателност на касационната жалба, съответно – неправилност на атакувания с нея съдебен акт по съображения, подробно развити в жалбата и устно – в хода по същество.

Ответникът, Л.Ч в качеството му на ЕТ „Л.Ч“ със седалище : с. Т., община Б. С, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. К.К, който оспорва касационната жалба на директора на БДДР.Поддържа доводи за нейната неоснователност и правилност на обжалваното съдебно решение, подробно изложени в писмен отговор на касационната жалба и устно – в хода по същество.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, намира, че касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата...