Министърът на правосъдието предлага на основание чл. 17 ЗУС Върховният съд, ОСГК, да издаде тълкувателно решение по въпроса: кой съд е компетентен да разреши въпроса кому следва да се предостави семейното жилище, когато в бракоразводния процес този въпрос не е бил предмет на разглеждане.

Върховният съд, ОСГК, за да се произнесе, взе предвид:

Брачните искове съгласно чл. 80, б. "а" ГПК са подсъдни на окръжния (градския) съд. Тогава, когато с решението се постановява развод или бракът се обявява за недействителен, окръжният (градският) съд съгласно чл. 264, ал. 2 ГПК е задължен и без искане на страните да се произнесе по въпросите, постановени в чл. 54 ЗЛС, а също и за семейното жилище, когато от брака има деца, които не са навършили пълнолетие. Но съдът е задължен с т. 28 от Постановление № 1/1957А г. на Пленума на Върховния съд да разреши по искане на страните въпроса за ползването на семейното жилище. От това следва, че и когато от брака няма деца, които да не са навършили пълнолетие, съдът е длъжен да се произнесе по ползването на семейното жилище, щом като някой от съпрузите е поискал това. В случаите, когато от брака има деца, ненавършили пълнолетие, решението на окръжния съд, с което въпросът за ползване на жилището не е разрешен, ще бъде непълно, понеже съдът не е отговорил на въпрос, който е длъжен да разреши. Всеки от съпрузите при това положение може да иска с молба по чл. 193 ГПК от същия съд да допълни решението и да разреши въпроса за жилището. Ако срокът за подаване на такава молба е изтекъл, съществуващата непълнота в решението го прави незаконосъобразно и тази незаконосъобразност следва да бъде отстранена по реда на надзора съгласно чл. 225 ГПК, при което делото ще бъде върнато на същия съд за постановяване на допълнителното решение по въпроса за ползването на жилището.

По същия начин следва да се постъпи и когато съпрузите са правили искане съдът да разреши въпроса за ползването на жилището с решението по брачния иск, но съдът е пропуснал да стори това.

Когато от брака няма деца, ненавършили пълнолетие, и когато съпрузите не са правили искане с брачния иск да бъде разрешен и въпросът за ползването на жилището, съдът няма основание да се занимава с този въпрос и затова постановеното решение, с което не се разрешава въпросът за жилището, не е непълно и незаконосъобразно. Като се има предвид обаче особената важност на въпроса за ползването на жилището от бившите съпрузи и възможността за съществуване на спор между тях за жилището, Върховният съд, ОСГК, намира, че всеки от бившите съпрузи може след свършване на брачния процес да сезира съда с нова молба, за да бъде разрешен същия въпрос. Да се откаже тази възможност на бившите съпрузи ще означава в много случаи да се допусне нарушение на правилата на социалистическата нравственост, а така също и да се създават между тях поводи за спорове. Правилно е в такива случаи бившите съпрузи да се отнесат до съда, за да бъде разрешен спорът им за семейното жилище. Компетентен да разгледа този спор е съдът, който е разгледал и решил брачния иск, тъй като въпросът за ползване на жилището от бившите съпрузи е тясно свързан с обстоятелствата във връзка с уважаването на брачния иск. Несъмнено тези обстоятелства при разрешаване въпроса за жилището ще бъдат правилно преценени от съда, който е решил брачния иск. Поради същите съображения тези въпроси не следва да се предоставят за решаване от народния съд.