Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.).

Образувано е по жалба на адв. М.К, пъномощник на В.М, [ЕГН] срещу решение № 2605 от 10.12.2018 г. постановено по административно дело № 2419/2018 г. по описа на Административен съд /АС/ - Пловдив.

В касационната си жалба касаторът излага съображения, че оспорваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се изводите на съда, че заповедта съдържала задължителните реквизити по чл. 74, ал. 2 от Закон за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ и в частност тези по т. 1 и т. 2. Сочи, че в преписката липсва доказателство, че техническото средство е показало концентрация на алкохол в кръвта 0.73 промила. Представените писмени доказателства не са заверени по надлежния ред. На следващо място сочи, че не са представени основания за задържане. Твърди, че е нарушен и чл. 5 § 1 от ЕКПЧОС Иска да се отмени оспореното решение и да се постанови ново, с което да се отмени, като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице рег. № 432-33-186/16.07.2017 г. издадена от полицейски орган – разузнавач в сектор 02, отдел 04 в Дирекция "Вътрешна сигурност" на Министерство на вътрешните работи /МВР/. Претендира разноски.

Ответникът по касация – Полицейски орган – при 01 РУ при ОД на МВР –Пловдив не се представлява, не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа...