Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Югозападен район срещу Решение № 225/10.01.2018 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 6567/2017 г., с което са отменени 1) негова Заповед № ДК-10-ЮЗР-42/10.04.2017 г., отхвърляща жалбата на собствениците в етажната собственост в жилищен блок на ул. „Вежен“ № 25, гр. С., против Разрешение за строеж № 118/31.07.2015 г., издадено от главния архитект на район „Лозенец“ – Столична община, за „Вертикална планировка на имот 641“, находящ се в УПИ, п. I-за ЖС, кв. 236а, м. „Лозенец – 1-ва част“ по плана на гр. С., и 2) оставеното в сила със заповедта РС.

От ответниците А.П и М.Д са на становище за неоснователност на касационното оспорване, останалите ответници не изразяват позиция по него.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на атакуваното решение.

Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

1. Издаване на разрешение за строеж може да бъде поискано от възложителя, който е и негов титуляр – арг. чл. 148, ал. 4, изр. 1 ЗУТ. „Възложител“ по смисъла на чл. 161, ал. 1, изр. 1 ЗУТ е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон.

2. Сезиращото главният архитект на района заявление с вх. № АБ-94-Е-81 от 14.07.2015 г. е подадено от физическо лице, титулувало се като „инвеститор“ (не е ясно точно какво съдържание е вложено в понятието и дали то е употребено в смисъла на възложител, настоящ или бъдещ), което сочи на самостоятелно качество при участието в инвестиционния процес. И., в който е разрешено строителството, е актуван като частна общинска собственост, а не са налице доказателства заявителят...