О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2446
гр. София,24.09.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на четиринадесети май, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
КРАСИМИР МАШЕВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№2071 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. М. срещу решение №113 от 26.07.2023 г. по в. гр. д.№193/2023 г. на ОС Видин. С обжалваното решение, след отмяна на решение №48 от 12.01.2023 г. по гр. д.№394/2022 г. на РС Видин, е отхвърлен предявеният от А. Н. М. срещу „Ти би ай банк“ ЕАД иск за прогласяване на нищожност на сключения между страните договор за потребителски кредит №[ЕГН] от 09.04.2020 г. и е разпределена отговорността за разноските пред двете инстанции.
В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Нормите на чл.19, ал.4 и ал.5 ЗПК представляват ли законов регламент с пряко значение за преценката на съда, в кои случаи и в каква степен договорени възнаградителни вземания за лихви при кратно надвишаване на определения от МС процент на законна лихва, противоречат на добрите нрави и изключват ли тази преценка за случаи, при които оскъпяването е под посочения праг на годишния процент на разходите. 2. Противоречи ли на добрите нрави уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва. 3. Кои конкретни критерии и обстоятелства следва да се вземат предвид при преценката на съда дали клауза за възнаградителна лихва противоречи на добрите...