В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. Г. ЧЛЕНОВЕ: И. П. МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 3828 по описа за 2014г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид

следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Е. И. П. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение от 21.02.2014г. по в. гр. д.№ 11073 по описа за 2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІІ-86-81 от 10.05.2013г. по гр. д. № 8103/2012г. на Районен съд София в частта, касаеща предоставянето на ползването на семейното жилище на съпругата и осъждането на съпруга да освободи и предаде владението му, а е отменено същото решение в частта, касаеща вината и вместо това е постановено друго, с което е прието че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е на съпругата и са присъдени следващите се разноски.

В приложеното към жалбата изложение са посочени основанията за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 от ГПК по следните поставени три въпроса: 1. Когато страна ответник в бракоразводен процес заяви, че желае брака да бъде запазен и като алтернативна позиция посочи, че ако съда прецени, че е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, то да приеме, че вината е на другия съпруг, достатъчно ли е да посочи доказателства за тази вина, без да предявява конкретни брачни основания по смисъла на чл. 322 ал. 3, във вр. с ал. 1 от ГПК?

2.Следва ли въззивният съд да прецени всички доказателства за вината, включително признанието на родено дете от извънбрачна връзка, което обстоятелство е било прието за безспорно от първоинстанционния съд, без това обстоятелство изрично да е въведено като основание за дълбоко и непоправимо разстройство на брака? и

3.Налице ли е тъждество между основание за дълбоко и непоправимо разстройство на брака по смисъла на чл. 322 ал. 3, във вр. с ал. 1 от ГПК и брачно провинение?

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорва както нейната допустимост, така и основателност.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:

Спорът е висящ само десежно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В. съд е обосновал извода си, че тя е на съпругата главно с аргумента, че в качеството й на ответник – при изразяване на становището си, когато е поискала да се обяви вина на съпруга-ищеца, тя не е посочила конкретни брачни основания. Досежно установените по делото факти, че страните са във фактическа раздяла от 6-7 години, през който период съпругът живее с друга жена и заедно имат дете, което е на 6 години, въззивният съд е посочил, че те не могат да се вземат пред вид при преценката за брачната вина, защото не са изрично наведени като основание от противната страна. Съдът е мотивирал извода си за вина на ответницата, с оглед посочените от ищеца доказателства, съгласно които тя е изгонила съпруга си от семейното жилище, изхвърлила е дрехите му на боклука, не му е позволявала да се среща с децата, поради което той е бил принуден да ходи при съседи, за да ги види през терасата или да ги причаква, за да може да се срещне с тях.

При тези мотиви, касационно обжалване следва да се допусне на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК по първите два поставени от касатора въпроса, защото са от значение за изхода на спора, свързани са с решаващите мотиви на въззивния съд, по тях няма установена практика и решаването им е свързано с преценка на закона и изследване на точни яму смисъл.

По последния поставен въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, защото не е свързан с решаващите мотиви на съда и е без значение за конкретния спор, доколкото законодателят не употребява израза ”брачно провинение”, а „основание за дълбокото и непоправимо разстройство на брака” /вж. чл. 322 от ГПК/.

Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от о21.02.2014г. по в. гр. д.№ 11073 по описа за 2013г. на Софийски градски съд в обжалваната му част.

К. следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 25 лева /двадесет и пет лева/ и да представи документ за това в канцеларията на съда в 7-дневен срок от получаване на съобщението, след което

ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.