Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по молба на „Кремиковци“ АД (в несъстоятелност) за отмяна на влязло в сила решение № VI-14 от 18.03.2019 г. по гр. д. № 1678 /2018 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение на Районен съд Царево, с което са отхвърлени отрицателни установителни искове на „К.“ АД (в несъстоятелност) срещу М. В. И. и М. К. И., че не са собственици на УПИ. ...., и УПИ. ...., в кв.. .... на [населено място], индивидуализирани в молбата.

Като основание за отмяна е посочена разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Молителят твърди, че след постановяване на въззивното решение е постановено решение № 5548 от 13.05.2020 г. по адм. д. № 13903 /2019 г. на ВАС е оставено в сила решение № 1438 /26.07.2019 г. по адм. д. № 1470 /2018 г. на Бургаския административен съд, с което е обявено за нищожно решение на Общинския съвет П. от 2009 г., с което е одобрен проект за изменение на ПУП - ПРЗ за кв.. .... в [населено място], от което дело се установява, че стълбове с осветителни тела, изградени в парковото пространство на почивната станция на „К.“ АД (в несъстоятелност), се намират в процесните имоти. Обстоятелството е било спорно по влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска и има значение за постановеното решение.

С допълнителна писмена защита молителят уточнява, че се позовава на приетото на стр. 5 и 8 от мотивите на решението на АС – Бургас, че: „с процесната разработка се обособяват и нови тупикови улици, съответно тупикова [улица] – о. т. 495 – о. т.494 – о. т.492“. И че предвидената с нищожния ПУП нова тупикова [улица] – о. т. 780 преминава непосредствено през площта на единия процесен имот и че поради предвидено кръстовище е предвидено и разширяване [улица]в частта и о. т. 781 – о. т. 487 – о. т. 486, което е за сметка и на двата процесни имота, като в отнетата част се намира както частта от оградата на почивна станция „К.“, така и частта от стълбовете на парковото осветление.

Насрещните страни М. К. И. и М. В. И. оспорват основателността на молбата за отмяна.

По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав се е произнесъл с определение № 490 от 17.12.2020 г. по делото.

За мотивите на въззивното решение, чиято отмяна се иска:

За да постанови решението, чиято отмяна се иска № VI-14 от 18.03.2019 г. по гр. д. № 1678 /2018 г., съставът на Бургаски окръжен съд е приел следното по съществото на спора:

По искане на „К.“ АД (в несъстоятелност) въззивният съд се е произнесъл инцидентно на основание чл. 17, ал. 2 ГПК по валидността и законосъобразността на реституционната процедура по ЗСПЗЗ, проведена по гр. д. № 554 /1995 г. на БРС на основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Съдът е намерил за неоснователни твърденията на „К.“ АД (в несъстоятелност) за незаконосъобразност на реституционната процедура, поради наличието на мероприятие по смисъла на чл. 10б от ЗСПЗЗ и чл. 17а от ЗППДОП отм., Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че изграждането на процесната почивна станция не е засегнало процесните имоти и че те не са били част от имотите, предоставени на държавното предприятие за изграждането и.

От приетата по делото тричленна СТЕ се установява, че процесните имоти не са част от имотите, посочени в удостоверение № 1522 /23.11.1965 г. на С. – [населено място] и скица № 984 /16.09.1964 г. на ОНС – Б., в тях няма реализирано никакво строителство, не е налице подземна или друга инфраструктура. Стълбовете на парковото осветление не попадат в процесните имоти, не са реализирани и подземни комуникации. Липсата на застрояване в процесните имоти е била установена и по гр. д. № 554 /1995 г. на БРС.

Поради това твърденията на „К.“ АД (в несъстоятелност), че спорните имоти са част от реализирано мероприятие по смисъла на чл. 10б от ЗСПЗЗ са неоснователни.

В производството по делото не е установено проведено мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността съгласно § 1в, ал. 1 и 2 ДР на ППЗСПЗЗ.

Безспорно в настоящото производство е установено, че процесните имоти не са били предназначени за реализиране на твърдяното от въззивника – ищец („К.“ АД (в несъстоятелност) обществено мероприятие, същите са свободни – незастроени, няма доказателства те да представляват необходима прилежаща площ към сграда или съоръжение, следователно върху тях реално няма реализирано обществено мероприятие и не е била налице пречка за реституцията им.

В настоящото производство не се установиха твърденията на ищеца („К.“ АД (в несъстоятелност), че са налице предпоставките на чл. 10б от ЗСПЗЗ.

От представено по делото удостоверение № 1522 /1964 г. на ИК на селски общински народен съвет [населено място] е видно, че на МК „К.“ е отреден терен за изграждане на почивна станция, включващ имоти с посочени номера съгласно скица № 984 /16.09.1964 г. на ОНС – Б..

Въз основа на анализ на събраните по делото писмени доказателства и заключение на тричленна СТЕ въззивният съд е приел, че мероприятието почивна станция на МК „К.“ е реализирано, но не са налице предпоставките по чл. 17а ЗППДОП отм. за придобиване на правото на собственост от въззивника („К.“ АД (в несъстоятелност) върху процесните имоти. Те не са част от имотите, описани в удостоверение № 1522 /23.11.1965 г. на С. – [населено място] и скица № 984 /16.09.1964 г. на ОНС – Б. и А. № 1121 /17.11.1993 г., поради което не може да се приеме, че по отношение на тях е отстъпено право на строеж от държавата на държавното предприятие, съответно не може да се приеме, че са преминали в собственост на приватизираното дружество.

От А. № 1121 /17.11.1993 г. се установява, че оценката на почивната база, предоставена за оперативно управление на „К.“ АД е без стойността на земята.

Въз основа на изложеното и като се е позовал на приетото с ТР № 4 /14.03.2016 г. по т. д. № 4 /2014 г. на ОСГК на ВКС въззивният съд е приел, че не е осъществен фактическият състав на чл. 17а ЗППДОП отм., По делото не са представени доказателства, от които да е видно, че процесните имоти са предоставени за стопанисване и управление на ДП „К.“, те не са били включени в капитала на преобразуващото се предприятие и не са били предмет на приватизацията. Следователно не са се намирали в активите на едноличното търговско дружество, поради което ищецът не е придобил собствеността върху тях на основание чл. 17а ЗППДОП отм..

Въззивният съд е приел още, че „К.“ АД (в несъстоятелност) е установил фактическа власт върху процесните имоти по насилствен начин – чрез премахване без знанието и съгласието на ответниците на поставената от тях ограда, тези действия са противоправни и ищецът не може да черпи облаги от тези действия и те не могат да доведат до придобиването от него на процесните имоти по давност.

По съдържанието на представените от молителя писмени доказателства – две съдебни решения:

С представеното от молителя „К.“ АД (в несъстоятелност) решение № 5548 от 13.05.2020 г. по адм. д. № 13903 /2019 г. на ВАС е оставено в сила решение № 1438 /26.07.2019 г. по адм. д. № 1470 /2018 г. на Бургаския административен съд, с което е обявено за нищожно решение на Общинския съвет П. от 2009 г., с което е одобрен проект за изменение на ПУП - ПРЗ за кв.. .... в [населено място].

ВАС е приел, че ПУП не може да бъде определен както по вид, така и по обхват поради съществено нарушение на процедурата по изработване на проект за одобряване и изменение на ПУП – ПРЗ по чл. 128, ал. 1-13 ЗУТ и на изискванията на чл. 46-4 от Наредба № 8 /14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове. Оспореното решение на ОбС – П. не съдържа основанието за одобряването на проекта за изменение на ПУП – ПРЗ, нито пък поземлените имоти, респективно УПИ и кварталите, които се засягат от плана за регулация или плана за застрояване. При липса на относими за спора доказателства, изводите на АС–Бургас в оспореното решение са правилни. Решението не поражда никакви правни последици, защото не може да бъде определен предметът му, заради грубо съществено нарушение на формата за издаване по чл. 59, ал. 2, т. 4, т. 5 и т. 7 АПК, от което следва невъзможността да се определи видът на одобрения проект. Решението е нищожно и поради съществено, грубо нарушение на процедурата по изработване и одобряване на проекта за ПУП. От заключението на СТЕ е установено, че графичната част на проекта е с очертавания и поправки и по отношение на квартала, липсват обяснителни записки към плана за регулация и плана за застрояване, които да дадат информация за одобрения проект. Нищожността е най-тежкият порок на засягане на акта. При особено съществено нарушение на формата, което възпрепятства да бъде определен предметът на акта, видът му, както и компетентността на издателя, този акт, както е в случая, е нищожен. Като е достигнал до същите изводи, макар и с други мотиви и е обявил тази нищожност, АС–Бургас е приложил правилно материалния закон и решението му се явява правилно.

От изложеното за мотивите е видно, че ВАС не е правил изводи за процесните два имота.

От решение № 1438 /26.07.2019 г. по адм. д. № 1470 /2018 г. на Бургаския административен съд се установява, че от фактическа страна въз основа на прието по делото заключение той е приел за установено, че: „в границата на оградената територия, реализирана, застроена и ползвана и понастоящем съществуваща като почивна база на „К.“ АД по процесната разработка попадат и новообразуваните тупикови улици, съответно тупикова [улица] – о. т. 495 – о. т.494 – о. т.492“ (стр. 5, абзац 2, текстът е подчертан от молителя). От правна страна е прието „отделно от това вещото установява, че с процесната разработка се обособяват и нови тупикови улици, съответно тупикова [улица] – о. т. 495 – о. т.494 – о. т.492“ (стр. 8, абзац 3, текстът е подчертан от молителя). По-нататък: прокарването на улици обаче не може да бъде извършено с план по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, а с такъв по чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ. Тези производства не могат да бъдат обединявани, различна е и компетентността за приключване на двете производства. Поради изложеното оспореното решение следва да бъде обявено за нищожно.

По основателността на молбата:

Настоящият състав намира, че двете представени от молителя съдебни решения не представляват доказателства за твърдените от молителя обстоятелства.

Видно от изложеното, с решението на АС – Бургас въз основа на заключение на СТЕ се приема за установено, че с проекта за ПУП част от оградената от почивната база на „К.“ АД територия попада в тупикови улици с посочени координати. Не е приет извод, че тази територия е част от УПИ. ..... и УПИ. ...., в кв.. .... на [населено място]. Не е прието и че в тази територия се намират лампи. Отделно от това, видно от изложеното за мотивите му от правна страна, АС – Бургас не е основал извода си за нищожност на проекта на посочените фактически констатации.

ВАС е основал извода си за нищожност на проекта за изменение на ПУП - ПРЗ за кв.. .... в [населено място] плана на други изводи, отразени в неговите мотиви, като изобщо не е обсъждал факта дали част от оградената от почивната база на „К.“ АД територия попада в тупикови улици. Т.е. за него този факт е без правно значение.

Но дори и административният съд да беше приел за установено твърдяното от молителя, това не би имало значение за спора, тъй като видно от изложеното за мотивите му, въззивният БОС е приел, че процесните имоти не са били част от имотите, предоставени на държавното предприятие („К.“) за изграждането на почивната база (в съответствие с приетото в т. 2 Г от ТР № 4 /14.03.2016 г. по т. д. № 4 /2014 г. на ОСГК на ВКС, на което се е позовал), че процесните имоти не са били предназначени за реализиране на твърдяното от въззивника – ищец („К.“ АД (в несъстоятелност) обществено мероприятие. Въззивният съд е приел също, че няма доказателства процесните имоти да представляват необходима прилежаща площ към сграда или съоръжение, следователно върху тях реално няма реализирано обществено мероприятие, поради което не е била налице пречка за реституцията им.

От изложеното следва, че молбата за отмяна е неоснователна.

С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски. Искането на насрещните страни М. В. И. и М. К. И. за присъждане на разноски е основателно и доказано за сумата 300 лева с представения договор за правна защита и съдействие (л. 36), в който е отразено уговарянето и заплащането на сумата.

Воден от изложеното и на основание чл. 307 ГПК съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Кремиковци“ АД (в несъстоятелност) за отмяна на влязло в сила решение № VI-14 от 18.03.2019 г. по гр. д. № 1678 /2018 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено изцяло решение № 64 /13.08.2018 г. по гр. д. № 614 /2017 г. на РС Царево, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Осъжда „К.“ АД (в несъстоятелност) да заплати на М. В. И. и М. К. И. сумата 300 (триста) лева разноски за процесуално представителство.

Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2