Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК.

Постъпило е искане от касатора частен съдебен изпълнител А. Б., рег. № ***, представляван от адв. М. А., за връщане на внесена по сметката на ВКС гаранция за спиране изпълнението на решение № 294 от 1 февруари 2018 г., постановено по в. гр. д. № 2912/2017 г. по описа на апелативния съд в гр. София. Сочи се, че след произнасянето на ВКС по настоящото дело, то е било разгледано от друг състав на апелативния съд в гр. София, който отново уважил частично предявените искове, а касационната жалба и срещу това въззивно определение не била допусната до касационно обжалване; молителят превел на ищеца по делото присъдената сума, поради което вземането било удовлетворено, а изпълнителното производство – прекратено.

С определение № 59 от 6 февруари 2018 г., постановено по ч. гр. д. № 485/2018 г., III г. о., ВКС, изпълнението на въззивното решение в съответните му части е спряно, като е прието, че молителят Б. е внесъл по сметката на ВКС обезпечение в размер на 76000, 95 лева. С решение № 6 от 19 април 2019 г., настоящият съдебен състав отмени решение № 294 от 1 февруари 2018 г., постановено по в. гр. д. № 2912/2017 г. по описа на апелативния съд в гр. София в обжалваната му част, с която се потвърждава решение № 2047 от 30 март 2017 г., постановено по гр. д. № 10800/2014 г. по описа на Софийския градски съд в частта му, с която частният съдебен изпълнител А. М. Б. е осъден на основание чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД да заплати на К. И. З. сумата от 58119 лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 18.07.2017 г. до окончателното й изплащане по предявения като частичен иск за 150000 лева от общо дължимите 479000 евро, и в частта, с която частният съдебен изпълнител А. М. Б. е осъден да заплати на К. И. З. сумата от 17881, 95 лева обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за периода 11.07.2011 г.-11.07.2014 г., и върна делото на въззивния апелативен съд в гр. София за ново разглеждане. С определение № 712 от 27 октомври 2020 г., постановено по гр. д. № 1961/2020 г., III г. о., ВКС не е допуснал касационното обжалване на въззивно решение № 425 от 18 февруари 2020 г., постановено по гр. д. № 2161/2019 г. по описа на апелативния съд в гр. София, с което в полза на ищеца К. И. З. са присъдени посочените по-горе суми.

С искането се представя платежно нареждане от 29.10.2020 г., с което по сметката на районен съд гр. София е преведена сумата 119502, 79 лева, за пълно погасяване по изп. д. № 718/2020 г. От съдебно изпълнителната служба при районния съд в гр. София е постъпило уведомление, че по образуваното изп. д. № 718/2020 г. въз основа на издаден изпълнителен лист по гр. д. № 2161/2019 г. по описа на апелативния съд в гр. София, е сторено плащане от Б. на сумата 119502, 79 лева, представляваща главница от 62019 лева, законна лихва 39558, 34 лева, 17881, 95 лева обезщетение за забава и 43, 50 лева разноски по изпълнението; на 04.11.2020 г. с разпореждане на държавния съдебен изпълнител изпълнителното производство е приключено на основание чл. 433, ал. 2 ГПК. От счетоводството на ВКС е удостоверено наличието на сумата от 76000, 95 лева по сметката за обезпеченията на касационния съд към 16.11.2020 г.

При това положение е основателно искането на молителя за превеждане на сумата за обезпечение по посочената от него сметка, тъй като вземането на ищеца по влязлото в сила осъдително решение е удовлетворено.

Воден от изложеното, съставът на IV г. о., ВКС,

ОПРЕДЕЛИ:

ДА СЕ ПРЕВЕДЕ на титуляра А. М. Б. по сметка IBAN: [банкова сметка], B.:U., сумата от 76000, 95 лева, внесена по сметката на ВКС като обезпечение за спиране изпълнението на решение № 294 от 1 февруари 2018 г., постановено по в. гр. д. № 2912/2017 г. по описа на апелативния съд в гр. София, изпълнението на което е спряно с определение № 59 от 6 февруари 2018 г., постановено по ч. гр. д. № 485/2018 г., III г. о., ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: