№ 3691

гр. София, 23.07.2024 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д.

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

разгледа докладваното от съдия Декова

гр. дело №5298 по описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. И. К., чрез процесуални представители адвокати С. и Ч., срещу въззивно решение №4457 от 11.08.2023г., постановено по в. гр. д.№11620/2022г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 08.07.2022г. по гр. д.64645/2020г. на Софийски районен съд в частта за уважаване на предявените от „Макси консулт“ЕООД срещу И. И. К. искове с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 258 ЗЗД и в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част, частично са уважени исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД.

В изложението към жалбата се сочи, че е налице основание по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Според касатора въззивното решение е недопустимо, тъй като с него е потвърдено решение, с което са уважени искове на непредявено основание.

Ответникът по жалбата „Макси консулт“ЕООД, чрез процесуален представител адв.П., оспорва наличето на основание за допускане на касационно обжалване по съображения в писмен отговор.

Касационната жалба е працесуално допустима - подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:

С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за частично уважаване на предявените „Макси консулт“ЕООД срещу И. И. К. искове с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 258 ЗЗД за заплащане на възнаграждение за поддръжка на[жк], находящ се в [населено място], дължимо по Договор за поддръжка и управление на жилищен комплекс от 02.05.2011 г., за апартаменти № 27, №28 и №29 и частта, , с която след частична отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част, частично са уважени исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД.

Въззивното решение е валидно и допустимо. Неоснователни са доводите на касатора, че въззивното решение е недопустимо като постановено по непредявен иск.

Въззивният съд е посочил, че: Противно на твърденията на ответника, ищецът от самото начало е заявил, че претендира заплащането на процесните суми в качеството му на изпълнител по възложени му от страна на етажните собственици дейности по управление и поддръжка на комплекса, в който се намира и жилището на ответника. Нито в исковата молба, нито в уточненията към нея се съдържа изявление, каквото жалбоподателят твърди, че е налице, а именно, че ищецът заявява претенцията си в качеството си на управител на етажната собственост и предявява иска от името на етажните собственици.

В това отношение не е имало неяснота и за ответника по иска, който в отговора на исковата молба ясно е посочил, че ищецът претендира заплащане на суми на договорно основание и по така заявените искови претенции е взел становище, оспорвайки ги по основание и по размер.

Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в т.9 на ППВС № 1/ 85 г. съдът дължи произнасяне и защита в рамките на заявеното от искане в исковата молба и по начина, който е поискан от ищеца. Когато съдът е разгледал иска на непредявеното основание или се е произнесъл по непредявен иск, решението му е недопустимо. Разрешението е възпроизведено и в ТР № 1/2001 г. на ОСГТК на ВКС, според което въззивната инстанция, като съд по съществото на възникналия правен спор, който без да повтаря дейността на първата инстанция я продължава, е длъжен да определи предмета на делото само въз основа на въведените с исковата молба обстоятелства и заявен петитум. Когато в нарушение на диспозитивното начало, въззивният съд се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, или е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, решението му, като произнесено по иск на непредявено основание е недопустимо и подлежи на обезсилване. Съгласно т.4 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГТК на ВКС като недопустимо и подлежащо на обезсилване следва да се преценява и решението на въззивния съд, постановено по нередовна искова молба, когато дефектът, обусловил нередовността се отнася до съществото на делото и е неотстраним пред касационната инстанция.

Видно от съдържанието на исковата молба и молба от 19.06.2020г., подадена в изпълнение на указанията на съда за уточняване на исковете, ищецът „Макси консулт“ЕООД претендира заплащане на суми на договорно основание „в качеството си на изпълнител на възложените му дейности по ддръжка на общите части на комплекс“Макси“ срещу определено възнаграждение“ от ответника за притежаваните от него обекти. Твърденията на касатора, че исковете са предявени от ищеца в качеството му на управител на Етажната собственост, а не в лично качество, не кореспондират със съдържанието на исковата молба и изричното й уточнение с последваща молба, а също и със съдържанието на отговора на исковата молба – че е възприето и от ответника така както е направено.

Поради това, съдът приема, че не е налице вероятна недопустимост на решението

Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №4457 от 11.08.2023г., постановено по в. гр. д.№11620/2022г. на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: