Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано по касационна жалба на Министерство на вътрешните работи, чрез процесулания си представител гл. юрк. В.Т, срещу Решение № 1665 от 22.08.2019 г., постановено по адм. дело № 1043/2019 г. по описа на Административен съд Варна с доводи, че e неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за неговата отмяна, като се постанови друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск. Алтернативно да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна – В.Й, от [населено място], [област], чрез адв. Г.А в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски за всички инстанции.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
Административен съд Варна е бил сезиран с иск, предявен от В.Й срещу МВР за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 71. 97 лв. и неимуществени вреди в размер на 2000 лв., причинени й от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от системата на Министерство на вътрешните работи, които не са изпълнили законовоустановено задължение да снемат от регистрите за издирване личната й карта, след като е подала своевременно сигнал както за изгубването й през есента на 2012 г., така и за намирането й на 08.10.2012 г., ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от деня на увреждането до окончателното им изплащане.
С...