Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 вр. чл. 144, ал. 1 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при Централното управление на Националната агенция по приходите (ДД“ОДОП“ при ЦУ на НАП) против Решение №479 от 22.11.2019г. на Административен съд Добрич по адм. д.№ 368 по описа за 2019г., с което по жалба на Д.В, с регистриран ЕТ „Ти енд Ди-Д. К.“, с адрес [населено място], [адрес], е отменен Акт за прихващане и/или възстановяване (АПВ) № П-03000819017786-004-001/01.03.2019г. на орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 78/22.05.2019г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с който е извършено прихващане на изискуеми публични задължения на жалбоподателката, в т. ч. и по РА № Р-03000815005431-091-001/09.10.2015г., с подлежащите на възстановяване суми за ДДС по РА № Р-03000815000408-091-001/13.10.2015г. и лихвите върху тях до размера на по-малкото от тях. С решението съдът е върнал преписката на компетентния орган по приходите при ТД на НАП – Варна за ново произнасяне по заявление с вх. № 972/16.01.2019 г., подадено от Д.В, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при необоснованост и противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.Пстанционният съд неправилно приел за приложима за случая разпоредбата на чл. 92, ал. 1, т. 1 от ЗДДС като специална правна норма, наред с тази на чл. 128, ал. 1 ДОПК.

Органът по приходите бил сезиран със заявление за възстановяване на недължимо събран ДДС за дан. периоди м. 11 и м. 12.2013г., ведно със законната лихва, при зачитане на влязло в сила съдебно Решение №261 от 08.01..2019г. по адм....