Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Г.К срещу Решение № 186/05.04.2019 г. на Административен съд – Плевен по адм. дело № 1047/2018 г., с което е отхвърлена жалбата й против Заповед № РД-11-115/29.10.2018 г. на кмета на община Ч. бряг, разпореждаща премахването на незаконен строеж „Постройка“ в парцел IX, кв. 70 по ЗРП на гр. Ч. бряг, ж. к. „Победа“.

От ответниците кметът на община Ч. бряг не изразява становище по жалбата, П.П е на позиция за правилност на съдебното решение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Оспореното решение не е засегнато от заявените пороци по чл. 209, т. 3 АПК.

1. Неоснователен е главният касационен довод относно годината на построяване на обекта, която обуславя преценката за търпимостта му.

Тежестта да проведе пълно доказване на времето на строителството, спрямо което да се провери неговата допустимост по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, или съгласно ЗУТ, е върху оспорващия.

В случая успешно доказване на този юридически факт не е проведено от заинтересованата страна. Приетата от първата инстанция съдебно-техническа експертиза е обосновала констатацията си, че постройката е изградена в периода 1999-2006 г., а твърдението на касаторката е, че тя е съществувала към 1999 г. Т.е. времето на строежа не е установено еднозначно от доказателствените средства.

2. Дори и да се възприеме за достоверно благоприятното за Костова твърдение относно годината на изграждане на обекта, не е налице основание той да бъде признат за търпим и поради това – неподлежащ на премахване.

Ако се направи фактически извод, че със сигурност крайният период обхваща 1999 г., тогава строежът би попаднал под действието на § 16, ал. 3 ПРЗУТ. Разпоредбата, освен допустимост по действащите подробни градоустройствени планове и...