Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) - Благоевград срещу Решение № 1258/18.06.2019 г. на Административен съд (АС) – Благоевград постановено по адм. дело № 12/2019 г.
С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за неодобрение за участие по мярка 14 “Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода (ПРСР) 2014-2020 г. от ОД на ДФЗ – Благоевград № 26/Мярка 14, с изх. № 01-013-6500/1043 от 28.11.2018г., издадено от директора на ОД на ДФЗ – Благоевград, преписката е изпратена директора на ОД на ДФЗ – Благоевград, за ново произнасяне, в 1-месечен срок от влизане в сила на съдебното решение, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.
Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че констатациите на съда, че процесното уведомително писмо е издадено в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и при допуснати съществени процесуални нарушения, са погрешни. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че административният акт е издаден в предвидената от закона форма, като съдържа необходимите реквизити, като е и мотивиран. Сочи, че съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ВС, ОСГК, мотивите за издаване на акта могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в друг документ по преписката. В случая мотивите към оспореното уведомително писмо (УП) следва да се извеждат от самия административен акт, от документите към административната преписка, всички справки, декларации и предхождащи уведомителни писма. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата срещу УП изх. № 01-013-6500/1043 от 28.11.2018г. издадено от директора на ОД на ДФЗ – Благоевград. Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Касаторът се представлява от юрк.. Г.
Ответникът по касация – Й.Е оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Не претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
По делото е установено, че на 30.10.2017г. Й.Е е подал заявление за подпомагане, представляващо и заявление за плащане, с идентификационен № 01/14/1/00364 по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР за периода 2014-2020 г., Подмярка 14.1. „Хуманно отношение към животните в сектор ЕПЖ – говеда на възраст от 6 до 24 месеца и ЕПЖ – крави над 24 месеца“. Към заявлението за подпомагане са приложени необходимите документи, включително Становище № 66/27.10.2017г. на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Благоевград, съгласно което животновъден обект 2770-2121 отговаря на всички ветеринаромедицински изисквания.
С Уведомително писмо с изх. № 01-013-6500/643 от 19.09.2018г. заявителят е бил уведомен за установени нередовности в документацията, които са отстранени.
От Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) е изискана информация за спазване изискванията и изпълнението на отделните дейности по Мярка 14, в отговор на което в ДФЗ е постъпило писмо с вх. №01-1200/2977 от 10.10.2018г. на изпълнителния директор на БАБХ. Писмото съдържа таблица, в която са отразени констатации за спазване на базовите изисквания по Мярка 14, съответствието на броя, вида и категорията животни с капацитета на животновъдните обекти, изискванията за свободна площ в обектите, както и това дали същите са регистрирани по реда на чл. 137 от ЗВМД (ЗАКОН ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ) (ЗВМД) за 2017г. В цитираната таблица в графа „броят, вида и категорията на животните са в съответствие с капацитета на животновъдните обекти, регистрирани по реда на чл. 137 от ЗВМД в стопанството на кандидата (Да/Не), срещу името на Й.Е е посочено „Не“.
Като доказателства по делото са приети справки за наличните животни в обект рег. №2770-2121 и писмо на директора на ОДБХ – Благоевград, съгласно което бройката на животните в обекта не е надвишавала посочения капацитет от 163 бр. животни.
Прието е и писмо с изх. №2684-Ю/17.05.2019г. на заместник-изпълнителния директор на БАБХ, според което на името на Й.Е са установени два животновъдни обекта, един от които не е регистриран съгласно чл. 137 ЗВМД, поради което е прието, че бенефициера Еринин не отговаря на изискванията на Мярка 14.
При така установеното от фактическа страна, за да отмени оспорваното УП съдът от правна страна е:
Приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, предвид чл. 20а, ал. 1 и ал. 1 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП) и представената по делото Заповед №03-РД/3372/13.09.2017г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с т. І. 2 от която изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на директорите на ОД на ДФЗ, съобразно териториалната им компетентност правомощия по вземане на решения и издаване на уведомителни писма по чл. 24, ал. 1 от Наредба № 4 от 8.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4/2017 г.) в предвидените за това случаи.
Приел, че УП е издадено в нарушение на чл. чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, поради липса, както на фактически, така и на правни основания за издаването му отм. енително основание по чл. 146, т. 2 АПК. Посочил е, че съдържанието на оспореното писмо се изчерпва с това, че при извършена административна проверка и във връзка с предоставено становище от БАБХ с вх. №01-1200/2977 от 09.10.2018г. е установено несъответствие по отношение спазване на базовите изисквания по мярката – задължителните стандарти, установени съгласно глава І дял VІ от Регламент (ЕС) №1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (Регламент 1306/2013 г.). Изложил е съображения, че УП не съдържа мотиви за това в какво се изразява несъответствието по отношение спазване на базовите изисквания по мярката. Данни за конкретното несъответствие не се съдържат и в цитираното в акта становище от БАБХ с вх. №01-1200/2977 от 10.10.2018г. Не са посочени и конкретните разпоредби от Наредба № 4/2017 г., на които не отговаря оспорващия като кандидат за участие в Подмярка 14.1., т. е. не е налице конкретно правно основание за постановеното неодобрение. Приел е, че посочването на задължителните стандарти, установени съгласно глава І дял VІ от Регламент (ЕС) №1306/2013 г. не може да се приеме за правно основание за издаване на акта, тъй като разпоредбите от цитирания акт се отнасят до правила за кръстосано съответствие, задължения на държавите членки във връзка с доброто земеделско и екологично състояние и др., а не регламентират изисквания към кандидатите по Марка 14. Отчел е, че е допустимо мотивите на един административен акт да бъдат изложени и в друг официален документ, изхождащ от същия или друг административен орган, но е приел, че в случая от документите в административната преписка не могат да се установят причините за неодобрение на кандидата Й.Е, а оспореното писмо препраща единствено към писмо на БАБХ с вх. №01-1200/2977 от 10.10.2018г., което не съдържа данни за това.
Във връзка с доводите на административния орган, изложени в хода на устните състезания, че Еринин не е спазил изискването на чл. 10, ал. 1, т. 3 от Наредба № 4/2017 г., данни за което са налице в представеното пред съда писмо с изх. №2684-Ю/17.05.2019г. на заместник-изпълнителния директор на БАБХ, съдът е изложил съображения, че действително, цитираната норма в действащата редакция предвижда, че за подпомагане могат да кандидатстват земеделски стопани, когато стопанисваните от тях животновъдни обекти са регистрирани по реда на чл. 137 ЗВМД. Тази редакция на нормата (изм. – ДВ, бр. 83 от 2018 г., в сила от 9.10.2018 г.), обаче, не е била в действаща към 30.10.2017г. – датата на подаване на заявлението за подпомагане, поради което същата е неприложима към настоящия случай. Действащата към датата на подаване на заявлението за подпомагане норма на чл. 10, ал. 1, т. 3 от Наредба № 4/08.08.2017 г. поставя изискване към кандидатите за подпомагане да са собственици и/или ползватели на животновъден обект или животновъден обект – пасище, на което условие в случая не се спори, че кандидата отговаря. Животновъдният обект, в който се отглеждат животните, предмет на подпомагане по мярката е регистриран по реда на чл. 137 ЗВМД. Решението е правилно.
Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Няма допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да налагат отмяната му. Съдебният акт е обоснован. Правилен е направеният от съда извод, че УП е издадено в нарушение на императивното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, съгласно който административният акт в писмена форма следва да съдържа фактически и правни основания за издаване на акта. Посочването на фактическите и правни основания гарантира правото на защита на адресатите на акта и им позволява да разберат причините, поради които е постановен точно такъв административен акт. Гарантира се и възможността за обосновано обжалване на акта, ако адресатът му не е съгласен с него и за адекватна съдебна проверка. В случая от изложеното в УП и в документите от административната преписка не може да бъде определено, в какво се състои установеното от административния орган несъответствие по отношение спазване на базовите изисквания по марката – задължителните стандарти, установени съгласно дял VІ „Кръстосано съответствие“, глава І „Обхват“ от Регламент №1306/2013 г. Съгласно т. 52 от ДР на ЗПЗП „Кръстосано съответствие“ са правилата за кръстосано съответствие по чл. 93 от Регламент (ЕС) № 1306/2013. Правилно решаващият съд е отбелязал, че разпоредбите от цитирания в УП регламент не регламентират изисквания към кандидатите по Марка 14. От изложеното в акта не може да се установи кое е установеното несъответствие по отношение на базовите изисквания на мярката, за да се откаже подпомагането и от къде се извежда то.
Относими конкретни мотиви за постановения отказ за финансово подпомагане за пръв път са изложени едва в съдебното производство, което не може да замести нормативното изискване за мотивиране на административния акт. Цитираното в касационната жалба тълкувателно решение посочва крайния момент, до който е допустимо да се изложат мотивите на органа за издаване на акта, като в случая такава хипотеза не е налице. Събирането на доказателства, за да се разберат мотивите на издадения административен акт, в случая на постановения отказ за финансиране (при това в настоящия случай доказателственото искане за изясняване на конкретните причини за постановения отказ е направено в третото съдебно заседание, с оглед отразеното в протокола от 24.04.2019 г., дори не със съпроводителното писмо за изпращане на преписката), не може да замести изискването УП да съдържа описание, както на фактическите, така и на правните основания, съобразно възприетото с Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК становище, че мотивите за издаване на административния акт могат да бъдат изложени и допълнително, след издаването му, в съпроводителното писмо, с което жалбата на страната и административното производство се изпращат на горестоящия административен орган за разглеждане. Правилно решаващият съд е посочил, че самият административен орган не е бил наясно на кои базови изисквания не отговаря кандидата, поради което и в хода на съдебното производство по оспорване на уведомителното писмо за първи път от БАБХ се изиска информация за това. С оглед на това са правилни изводите на съда за допуснато нарушение на чл. 35 АПК, тъй като в хода на административното производство не са изяснени всички факти и обстоятелства.
Налице е бланкетно посочване на порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед на което и в съответствие с чл. 218, ал. 1 и 2 АПК съдът не следва да обсъжда твърдението за този порок на съдебния акт.
При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила
Ответникът по касация не претендира разноски, а и не е сторил такива, поради което не му се присъждат
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1258/18.06.2019 г. на Административен съд – Благоевград постановено по адм. дело № 12/2019 г. Решението е окончателно.