Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014 -2020“, гр. С., ул. Триадица № 2 срещу Решение №26 от 07.01.2020 г. на Административен съд, гр. П., постановено по административно дело №1638/2019 г.

С обжалваното решение съдът е отменил решение за верификация по постъпило искане за окончателно плащане и за изменение на решение за верификация от 14.06.2018 г. в частта, с която се отказва верификация и изпраща преписката на РУО за ново произнасяне в срок от 90 дни.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Счита, че в оспорения административен акт са налице както фактически, така и правни основания за издаването му, включително относно изменението на предходен административен акт по реда на чл. 99, ал. 2 АПК и извода на съда за липса на мотиви е неправилен.

Не счита за правилно приетото от първоинстанционния съд, че административното производство в частта по възобновяване на производството по чл. 99, ал. 2 АПК е реализирано при съществено нарушение на административно производствените правила – неуведомяване на страната. Сочи, че производството по верификация е специален вид административно производство, което започва по искане на бенефициера, и доколкото се отнася до окончателно плащане, то той е представил всичките доказателства, с които разполага и допълнителна възможност за представяне на нови не му е необходима и не би довела до друг краен административен акт.

Сочи, че административният съд не е изложил мотиви защо счита, че неверифицирането на разходите в размер на 16 582, 22 лв. по бюджетно перо 9.1 и сумата от 8 604, 14 лв. по бюджетно перо 10.1 е неправилно.

Моли съда да отмени обжалваното решение, както и да присъди сторените в производството разноски в полза на касатора. Последният се представлява от пълномощник И.Д.

Ответникът по касационната жалба – „Костов - 69“ ЕООД, счита същата за неоснователна.

В отговор си излага подробно фактите по делото, анализира ги и счита за правилен извода на съда за незаконосъобразност на оспорения акт. Сочи, че с оспореното решение РУО е изменил предходно решение за верификация, без да е инициирал и провел производство по възобновяване по реда на чл. 99, т. 2 АПК.О, че правилно съдът е приел, че решението за верификация е незаконосъобразно, тъй като се основа на нередности, които не са установени по предвидения по закона ред. Излага допълнителни мотиви, за неправилно приложение на материалния закон от РУО.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски, за които представя доказателства.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 12.05.2017 г. между „Костов 69“ ЕООД и УО на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014 -2020 г.“ е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проект „Подобряване на безопасността и условията на труд в „Костов 69“ ЕООД на стойност 266 522 лв. чрез ЕСФ. Съгласно чл. 3.74 от договора размерът на безвъзмездната финансова помощ е дължим до размера на верифицираните допустими разходи по чл. 3.60, като извършените недопустими разходи не подлежат на възстановяване. Съгласно чл. 3.60 за допустими се считат разходите по проекта, които отговарят на изискванията предвидени в Условията за кандидатстване по конкретната процедура и непротиворечат на нормативните изисквания по Регламент (ЕС) №1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) №1083/2006 на Съвета (Регламент №1303/2013), Регламент (ЕС) №1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) №1081/2006 на Съвета (Регламент №1304/2013) и ЗУСЕСИФ.

Първото искане за междинно плащане е за отчетния период 01.09.2017 г. - 08.03.2018 г. на обща стойност 57 210 лв. То е искане за авансово плащане и по него е издадено решение за верификация от 14.06.2018 г., с което е определен общ размер на верифицираните средства – 57 210 лева.

Следващото искане за плащане е за окончателно плащане за отчетния период 09.03.2018 г. - 31.12.2018 г. на обща стойност 207 934, 93 лв..

Във връзка с това искане, административният орган започва проверка, след което е постановено оспореното решение от 13.05. 2019 г, с което на основание чл. 99, т. 2 АПК е изменено решението за верификация по искане за междинно плащане № 1 от 14.06.2018 г, като е:

т. 1.1. Определен нов общ размер на верифицираните разходи по първото искане за плащане – 27 360 лв.;

т. 1.2. Определен е нов общ размер на неверифицираните средства -29 850 лв., при следните обстоятелства:

- 14 950 лева по бюджетно перо 3.1 „Разходи за специализиран софтуер, необходими за осъществяването на дейност 3“ по фактура от 19.12.2017 г., издадена от „К. К“ ООД, поради несъответствие между предмета на сключения с изпълнителя договор – разработване на софтуер за управление на човешките ресурси, от една страна, и от друга - не съответства на описанието на дейност 3, етап 2 от проекта - разработването и внедряването на софтуер за управление на човешките ресурси от компетентна външна фирма;

- 14 900 лв. по бюджетно перо 7.1 „Разходи произтичащи от договори за изработка/услуга или договори за поръчка по реда ЗЗД“, неквалифицирани другаде, за извършване на дейност, 1, 2, 3 и 4 по фактура от 18.12.2017 г., издадена от „А. К „ДЗЗД.Дорът с този изпълнител е за разработването на система за въвеждане на нови практики и инструменти за развитие човешките ресурси и организацията на труда. Органът е приел, че представеният документ с наименование „Система за въвеждане на нови практики и инструменти за развитие на човешките ресурси и организация на труда в „Костов-69“ ЕООД не кореспондира с отрасловата специфика на дружеството, числеността и профила на персонала, не предвижда конкретни мерки, етапи, инструментариум и ресурси за внедряването й, както и ясни и измерими показатели за отчитане на резултатите, като по този начин е налице разминаване с предмета на договора.

т. 2 Определен е общ размер на верифицираните средства по постъпилото искане за окончателно плащане - 152 898, 57 лв.;

т. 3 Опреден е общ размер на неверифицираните средства 55 036, 36 лв., при следните обстоятелства:

- 14 950 лв. по бюджетно перо 3.1 „Разходи за специализиран софтуер, необходими за осъществяването на дейност 3“ по фактура от 14.12.2018 г., издадена от „К. К“ ООД във връзка с предоставения за ползване софтуерен продукт, съгласно Лицензионно споразумение от 14.12.2018 г., като административният орган е приел, че така предоставения за ползване продукт не съответства на предмета на договора сключен с“ К. К“ ООД за разработването на и внедряването на специален за „Костов 69“ ЕООД софтуерен продукт за управление на човешките ресурси;

- 14 900 лв. 7.1 „Разходи произтичащи от договори за изработка/услуга или договори за поръчка по реда ЗЗД, неквалифицирани другаде, за извършване на дейност, 1, 2, 3 и 4 по фактура от 05.12.2018 г., издадена от А. К ДЗЗД, по същите причини, както изложените по-горе относно изпълнението на същия договор.

- 16 582, 22 лева по бюджетно перо 9.1 „Разходи за строително-монтажни работи за модернизация и/или реконструкция и/или обезопасяване на съществуващи обекти, технологични процеси, машини и съоръжения, свързани с подобряване условията на труд при изпълнението на дейност 3, ремонт на помещенията, свързани с изпълнението на Дейност 4, общо за Дейност 3 и 4 – до 20 % от общо допустимите разходи по проекта“, поради превишаване на максимално допустимия размер от 20% .

- 8 604, 14 лв. по бюджетно перо 10.1 „Разходи за организация и управление до 10 % от общо допустимите разходи по проекта“, поради превишаване на максимално допустимия размер от 10% .

т. 4 Определена е общата сума за плащане – 123 048.57 лева.

Въз основа на така установените факти, съдът приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискваната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – нарушение на процедурата по чл. 99 АПК, относно първата част на оспореното решение и липса на мотиви относно новите обстоятелства, които са мотивирали органа да измени първото решение за верификация. Относно т. 2, 3, 4 съдът е приел, че доколкото те са обусловени от изменения размер по т. 1, то решение е незаконосъобразно и в тази част поради нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила и смесване на производствата по верификация и определяне на финансова корекция.

Като краен резултат, съдът отменя оспорваното решение и изпраща преписката на РУО на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ за произнасяне по искането“ за окончателно плащане на „Костов – 69“ ЕООД в срок от 90 дни.

Решението е правилно, но по съображения различни от изложените от първоинстанционния съд.

Предмет на съдебен контрол е административен акт, който е издаден на две самостоятелни основания, а именно: чл. 99 АПК и чл. 62, ал. 2ЗУСЕСИФ, като административнопроизводствените правила за прилагането на тези разпоредби са различни и всяко от тях трябва да бъде спазено при издаването на акта, за да бъде той законосъобразен.

Първата част на оспорения административен акт се отнася до изменение на решението за верификация на средствата от 14.06.2018 г. по искане за междинно плащане № 1. В това първо решение за верификация изрично е посочено, че постъпилото искане за плащане е за авансови плащания по два договора – с „К. К“ ООД и и „А. К“ ДЗЗД, всяко на стойност 50 % от договорената цена, като няма изготвени и отчетени продукти по договорите и УО не може да прецени, доколко извършеното ще отговаря на възложеното, а преценката ще бъде направена при постъпване на искането за финално плащане. При това положение с решението за верификация от 14.06.2018 г. са верифицирани изцяло поисканите средства представляващи разходи за авансово плащане в общ размер от 57 210 лева.

След постъпването на искането за окончателно плащане, административният орган е започнал проверка и е стигнал до извод, че следва да измени решението за верификация от 14.06.2018 г, поради разминавания между предметите на двата договора и отчетения резултат от изпълнението им, който не отговаря на възложеното. По тази причина, ответникът е посочил като правно основание за т. 1 от оспореното решение за верификация чл. 99, т. 2 АПК. Нормата се отнася до основанието за възобновяване на производството по издаване на административния акт поради нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акт, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство.

Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт в тази част е немотивиран и решаващият орган не е посочил кои обстоятелства счита за нови, както и че въобще не е провел производството по възобновяване при спазване на административнопроизводствените правила за това.

Изводът на съда, че административният акт в тази част е немотивиран е неправилен.

Административният орган ясно е посочил, че по двата договора - с „К. К“ ООД и с „А. К“ ДЗЗД, с предходното решение са верифицирани средства по искане за плащане на аванс, а сега са представени документи, удостоверяващи изпълнението. Относно договорът с „К. К“ ООД е констатирано, че извършената доставка за възмездно ползване на софтуерен продукт не отговаря на предмета на договора, тъй като същият не е специално разработен за нуждите на бенефициера, а относно договора с „А. К“ ДЗЗД е констатирано, че предоставената „Система за въвеждане на нови практики и инструменти за развитие на човешките ресурси и организация на труда в Костов-69 ЕООД“ не кореспондира с отрасловата специфика на дружеството, числеността и профила на персонала, не предвижда конкретни мерки, етапи, инструментариум и ресурси за внедряването й, както и ясни и измерими показатели за отчитане на резултатите, като по този начин също е налице разминаване с предмета на договора. Тези обстоятелства безспорно не са могли да бъдат известни нито на страната, нито на административния орган към момента на постановяване на решението за верификация от 14.06.2018 г. за авансовите плащания и в този смисъл са налице нови обстоятелства от съществено значение за издаване на първото решение за верификация и следователно е налице основание за възобновяване на производството по издаване на този административен акт.

Правилен обаче е изводът на първоинстанционния съд, че спорното решение за верификация в точка т. 1 е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила за производството по възобновяване.

Следва да се има предвид, че възобновяването на производството по издаване на административен акт е специално, стриктно регламентирано производство, при което се преодолява правилото, че влезлият в сила, и поради това стабилен административен акт, не може да бъде преразглеждан. Поради това този правен способ се прилага при лимитативно изброени основания - чл. 99, т. 1 – т. 7 АПК и при точно регламентирана процедура – чл. 100 и сл. АПК, включително общите правила за издаване на административен акт.

В случая, производството по чл. 99 АПК е започнало по инициатива на административния орган, по повод проверката, извършена от него за верификация на искането за окончателно плащане, предявено от „Костов – 69“ ЕООД и констатираните нови обстоятелства (посочени по-горе), които са от съществено значение и за вече издаденото и влязло в сила решение за верификация от 14.06.2018 г.

В случаите, когато административният орган започва производството по възобновяване служебно, той следва да уведоми адресата на акт и заинтересованите страни, ако има такива. Това следва от чл. 26 АПК, който е общо приложим. Това уведомяване е особено съществено в случая на възобновяване на производството по издаване на административен акт по чл. 99 и сл. АПК, защото тази процедура води до преразглеждане на вече решен със стабилен акт въпрос и адресатът на акта, съответно заинтересованите страни, считат този въпрос за окончателно решен. Уведомяването им дава възможност да участват активно в производството по издаване на новия административен акт и активно да защитят правата и интересите си, придобити или засегнати от административния акт, които се издава отново.

По делото няма доказателства, нито твърдения от административния орган, че е уведомил дружеството, че възобновява производството по издаване на решението за верификация от 14.06.2018 г. Напротив, в касационната жалба се излага довод, че нарушението не е съществено, тъй като производството по верификация е специално и уредено в чл. 60 и сл. ЗУСЕСИФ, започва по инициатива на страната и тя няма какви други доказателства да представи, освен тези които е представила с искането си за плащане, поради което резултатът би бил същия, дори бенефициера да беше уведомен.

В довода на касатора се смесват две производства - това по верификация по искането за окончателно плащане и това по възобновяване на производството по издаване на решение за верификация по искането за авансово плащане, като второ не е започнало по искане на страната, а служебно от административния орган, поради което той е бил длъжен да уведоми страната за това и да й даде възможност да защити правата си. В случая, е без значение дали страната може да представи допълнителни доказателства или не, а дали представените могат да променят резултата е въпрос по съществото на новото произнасяне на административния орган, а не на предположение. Във всички случаи възможност за предоставянето на доказателства и обяснения следва да бъде предоставена на страната.

С оглед на горното допуснато нарушение на административнопроизводствените правила е съществено и правилно е отчетено като такова от първоинстанционния съд.

Правилно съдът е посочил в решението си, че доколкото т. 1 от решението, постановена на основание чл. 99 АПК, пряко се отразява на преценката на т. 2, 3 и 4 от решението за верификация по искането за окончателно плащане, то решението е незаконосъобразно и следва да бъде върнато на органа за ново произнасяне.

Първоинстанционният съд, при анализа си относно спазването на материалния закон в частта на спорното решение по т. 2, 3 и 4, е изложил неправилни мотиви. Административният орган не е допуснал смесване на производствата по верификация и по определяне на финансова корекция и това не е довело до неправилно приложение на материалния закон, както сочи първоинстанционния съд.

В ЗУСЕСИФ са регламентирани два независими от материална гледна точка режима – единият, относно верифицирането (одобряването) на извършените разходи по изпълнението на проекта, като се преценява тяхната допустимост с оглед на съответствието им с нормативно регламентираните условия, и другият - относно финансовите корекции за нередности. Това са два отделни правни института, прилагани на различно основание и в различни производства. Отказът да се верифицират средства не се основава на наличие на нередност, нито представлява елемент от процедурата по определяне на финансова корекция. В случая, е налице единство между фактическите и правните основания посочени от административния орган, като всички са свързани с преценката за верифициране на поисканите средства. В този смисъл в оспореното решение не е налице соченото от първоинстанционния съд смесване на двете производства.

Действително, допуснатото съществено процесуално нарушение се отразява негативно на целия административен акт и обсъждането на законосъобразността на преценката относно всеки един от неверифицираните разходи по т. 1.2 и т. 3 от решението е излишно, доколкото преписката следва да бъде върната на органа за ново произнасяне по искането за окончателно плащане в тази част при спазване на всички административнопроизводствени правила за издаване на административен акт.

При този изход на спора искането от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски по делото, съгласно представен списък, е основателно и следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 3 АПК на ответника бъдат присъдени сторените разноски. Представени са доказателства за направени разноски в размер от 2 000 лева за възнаграждение на адвокат.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №26 от 07.01.2020 г. на Административен съд Пловдив, по административно дело №1638/2019 г.

ОСЪЖДА Министерството на труда и социалната политика да заплати на „Костов - 69“ ЕООД, ЕИК 115624330, гр. П., ул. „Съборище“ №8, ет. 1, ап. 2 2 000 лв. (две хиляди) разноски по делото.

Решението е окончателно.