Образувано е по касационна жалба на "Т. И" ООД, гр. П., чрез неговия пълномощник срещу решение № 329/19.06.2019 г. по адм. д. № 569/2018 г. на Административен съд Плевен. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му.

Ответникът по касационната жалба-заместник кметът на община П. не взема становище по касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба -"Стройконсулт“ ЕООД чрез представляващия и управляващия дружеството и чрез неговия процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед №РД-12-341/18.07.2016 г. на заместник кмета на община П., с която е наредено премахването на незаконен строеж „промишлена сграда“ с идентификатор 56722.651.356.3 в имот с идентификатор 56722.651.356 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П. /бивш УПИ Х, кв. 614 по плана на гр. П./ като изграден без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Заповедта е издадена от компетентен по степен, място и материя административен орган. Оспорената заповед е издадена и в предвидената от закона писмена форма, при наличие на всички изискуеми от процесуалния закон реквизити, в т. ч. съдържа правни и фактически основания за своето издаване, включително позоваване на установеното при извършената проверка, за която е изготвен констативен акт № 7/06.07.2016 г. Доколкото по делото е безспорно установено, че „Транс инвест“ ООД не е бил страна в административното производство по издаване на оспорената заповед, съдът намира, че с последното е допуснато нарушение на административно производствените правила, което не е съществено по своя характер и не обосновава отмяна на оспорената заповед само на това основание. Към месец 02.2001 г. цялата съществуващата стара (по АДС от 1994 г.) сграда е разрушена, тъй като не е отразена като съществуваща в проекта за изменение на ЗРП. Към 30.05.2001 г., когато УПИ X, кв. 614 е продаден на "Транс инвест" ООД, сградата от 195 кв. м., построена през 1985 г., отразена в АДС от 1994 г., вече не е съществувала. Процесната сграда е построена след тази дата, като за първи път е документирана в екзекутива на вертикалната планировка от 2003г. Построяването на сградата е извършено след 30.05.2001 г., когато оспорващото дружество е станало собственик на процесния имот. С оглед датата на построяване -в периода 30.05.2001 г. - м. 08. 2003 не са приложими разпоредбите на пар. 16, ал. 1 ПЗР на ЗУТ и на пар. 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ.

Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че периодът на построяване на сградата е 30.05.2001 г.- месец август 2003 г. В тази насока представеното пред касационната инстанция съдебно решение №44730.03.2018 г. по гр. д. №5161/2017 г. не може да бъде доказателство, че сградата е придобита през 2001 г. с придобиването на собствеността върху земята. Въпросът, по който се спори, е дали сградата е част от стара сграда в имота, описана в АДС от 1994 г. и построена през 1985 г. или е новопостроена. В разглеждания смисъл настоящата инстанция споделя направените от решаващия съд изводи, че се касае за сграда, построена след 2001 г. На първо място в това отношение е заклочението на вещите лица, че процесната сграда с идентификатор 56722.651.356.3 предвид настоящия вид на конструкцията, покрива и архитектурните елементи не съвпада с обособен елемент от столова пристройка в предишното застрояване от 195 кв. м., отразено в АДС. Крайният извод на вещите лица е, че сградата е изградена след 2001 г. и е новоизграден строеж. На този извод сочат и другите събрани по делото доказателства. На първо място в представения по делото и посочен в кадастралната карта документ за собственост нотариален акт № 55/30.05.2001 г. сградата не е съществувала, тъй като не е предмет на сделката. Видно представения по делото проект за вертикална планировка през месец ноември 2001 г. на обект "ремонтна работилница" в УПИ X, кв. 614 с инвеститор "Т. И" ООД предполагаемата процесна сграда с № 3 по КККР не е нанесена, което сочи, че тя не е съществувала. С одобрения проект за изменение на ЗРП от м. 02.2001 г. на процесния имот с идентификатор 56722.651.356 съответства образувания с ЧИРЗП парцел Х, кв. 614. Видно от графичната част на ЗРП, в новообразувания имот са съществували две сгради, а процесната сграда е нанесена като предстояща за изграждане. В проекта за изменение на ЗРП не е отразена и сградата от 195 кв. м., което сочи, че същата не е съществувала, поради което процесната сграда не може да е част от сградата от 195 кв. м. В екзекутивния проект за вертикална планировка от м. август 2003 г. в процесния УПИ X, кв. 614 са нанесени четери сгради, една от които с площ от 27, 20 кв. м., която може да се оприличи на процесната с № 3 по кадастралната карта. Поради това процесната сграда е документирана в екзекутива на вертикалната пранировка от 2003, и тогава е отразена като контур, съответстващ на контура в кадастралната карта, одобрена през 2007 г. Предвид изложеното изводът на съда, че сградата е построена в периода 30.05.2001 г.- месец август 2003 г. се споделя и от настоящата инстанция. Спрямо релевантните за спора факти съдът правилно е приложил материалния закон. За сградата липсват строителни книжа, което я характеризира като незаконен строеж. Тази й характеристика е основание за админстративния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване.

Законосъобразен е и изводът на съда, че при постановяване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Дори да не е участвало в административното производство, оспорващото дружество е упражнило процесуалното си право на жалба и правото му на защита не е накърнено.

Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми. Съдът не следва да кредитира заключението на първоначалната експертиза, тъй като същата е депозирана по дело, завършило с решение, което е било отменено от касационната инстанция и делото е върнато за ново разглеждане. При новото разглеждане съдът е назначил и нова експертиза, която е кредитирана. Поради това спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 329/19.06.2019 г. по адм. д. № 569/2018 г. на Административен съд Плевен. Решението е окончателно.