Производство по реда на чл. 63, ал. 8 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ)

(ЗСВ), във връзка с чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс

(АПК).

Образувано е по искова молба на „Н. О къмпани“ ООД със

седалище в гр.София, с която е предявен отрицателен установителен иск за

признаване на установено по отношение на Столична община-район

„Красно село“, че дружеството, представлявано от М. Д. Д.

не дължи сумите по изпълнително дело № 2018858041165 на ЧСИ У.

Д. с рег.№. .........., район на действие Софийски градски съд,

възникнали с АУЗД № 9/2.9.2013 г в размер на 7 712, 88 лв,

представляващи задължения за данък сгради и такса битова отпадъци-

главница и лихви, тъй като вземането е погасено по давност. В исковата

молба се подържа, че вземането е недължимо и не следва да бъде събирано

по принудителен ред.

С определение № 5505 от 22.7.2020 г, постановено по адм. дело №

12350/2018 г Административен съд-София-град, Първо отделение, 47

състав е прекратил производството по делото и го е изпратил по

подсъдност на СГС.Приел е, че се касае за публични общински задължения

за данъци, които са установени с административен акт.Процесуалната защита обаче се осъществява по реда на кодекса, който се прилага от ЧСИ,а именно-ГПК.

С определение № 260129 по т. д. № 1385/20 г, Софийски градски

съд, Търговско отделение е прекратил производството по делото и е

повдигнал спор за подсъдност.Мотивирал се е с това, че на общите

съдилища са подсъдни граждански дела, провокирани от спорно

правоотношение, основано на принципа на равнопоставеност на

страните.Нормата на чл. 163 ал. 4 от ДОПК овластява публичния взискател

да пристъпи към събиране на публичните вземания по реда на ГПК. Няма

основание обаче да се счита, че така предприетия ред за събиране на

вземането влияе върху естеството на правоотношението.След като

оспореното задължение произтича от публично правоотношение, спорът

по изпълнението му следва да бъде разрешен от административния съд и

не попада в компетентността на гражданския съд.

Така възникналият спор съобразно предписанието на чл. 135, ал.

6, във вр. с ал. 4 АПК, следва да бъде разрешен от сборен състав на ВКС и

ВАС. Сформиран по правилата на цитираната императивна правна норма,

настоящият съдебен състав, приема следното:

Предявен е отрицателен установителен иск, с петитум да бъде признато за

установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата 7712, 88 лв,

представляваща задължения за данък сгради и такса битови отпадъци -

главница и лихви. В обстоятелствената част на иска се твърди, че така

посочените публични задължения са погасени по давност и не се дължат.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ)

установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се

извършват от служителите на общинската администрация по реда на

ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В ал. 2 е предвидено, че невнесените в срок данъци по този закон е

събират заедно с лихвите по Закон за лихвите върху данъци, такси и

други подобни държавни вземания, като принудителното събиране се

извършва от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителен

процесуален кодекс (ДОПК) или от съдебни изпълнители по реда на ГПК.

Процесуалната норма на чл. 96, във вр. с чл. 4, ал. 2 ЗМДТ дава на

Общината възможност да избира реда и органа, който да извърши

принудителното изпълнение - публичният изпълнител по реда на ДОПК

или съдебни изпълнители по реда на ГПК, като изрично сочи, че

обжалването се извършва по същия ред. В конкретния случай Общината е

предпочела принудителното събиране на публичното задължение да се

извърши от частен съдебен изпълнител по реда на ГПК.Образувано е

изпълнително дело и на ищеца е изпратена покана за доброволно

изпълнение по реда на чл. 428, ал. 1 ГПК, т. е. изпълнението се провежда по реда на ГПК.Стелно не са налице условията на чл. 266 и сл. ДОПК, а е обективирано едно от изключенията, визирани в нормата на чл. 163, ал. 1 и ал. 3 с. з. за неприложимост на процесуалния ред по ДОПК за събиране на вземането.

Компетентността на административните съдилища е лимитативно

очертана в разпоредбата на чл. 128 АПК. При данните по делото, търсената от ищеца правна защита не може да се квалифицира като предявен отрицателен установителен иск по чл. 292 АПК, нито по чл. 128, ал. 1, т. 4

АПК, доколкото изпълнителното производство се провежда не по реда на

АПК, а по ГПК. Защитата по чл. 128, ал. 1, т. 4 АПК и чл. 292 АПК е

допустима единствено в изпълнително производство по реда на чл. 267 и

сл. АПК, каквато хипотеза не е налице в случая.

Предявеният иск не може да се квалифицира и като такъв по чл. 128, ал. 2

АПК, т. к. не се оспорва размера на установеното с влязъл в сила акт

публично общинско вземане, нито се цели установяване съществуването

или несъществуването на административно право или правоотношение, а

се претендира установяване на факт относно възможността за събиране по

принудителен ред на публичното общинско вземане. Искът се отнася до

установяване на обстоятелство, което е от значение за законосъобразното

развитие и приключване на изпълнителното производство, водено по реда

на ГПК.В този смисъл определение № 81 от 21.9.2012 г по адм. дело №

73/12 г, определение № 92 от 22.11.12 г по адм. дело № 74/12 г и

определение № 8 от 31.1.2013 г по адм. дело № 1/13 г, всичките на смесени състави на ВКС и ВАС.

Въз основа на изложеното следва да се приеме, че правният спор

не попада в хипотезите на чл. 128 АПК, който определя компетентността

на административния съд, в т. ч. подведомствените му искови

производства. След като процедурата по изпълнение на публичното

общинско вземане се изпълнява по реда на ГПК, по аргумент на по-

силното основание исковото производство за установяване на

възможността за събиране по принудителен ред на това вземане следва да

бъде проведено по същия ред, т. е. исковият ред на ГПК, а съобразно

правилата на родовата подсъдност, на основание чл. 104 т. 4 ГПК искът е

подсъден на Районен съд - София.

Воден от горното и на основание чл. 135, ал, 4 АПК, петчленният

състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа делото по исковата молба на „Нед

Ойл къмпани“ ООД със седалище в гр.София, район „Красно село“,

подадена против Столична община за установяване недължимост на

публично задължение, поради погасяването му по давност, е Районен съд - София, на основание чл. 104 т. 4 ГПК.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд - София.

Препис от определението да се изпрати на Административен съд

София и СГС за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ