Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Обжалвано е определение от 09.09.2020т. по гр. д.№260/2020г. на АС Бургас, с което, като е отменено първоинстанционното определение, е оставена без уважение молбата на М. Х. да бъде разрешено извършване на плащане от запорирана сметка на сумата от 9950 лв. за заплащане на адвокатски хонорар на пълномощника й и 2860 лв. - дължима по въззивната и жалба държавна такса против решението по делото.

Жалбоподателят – М. Х. М., чрез процесуалния си представител поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено.

Ответник - Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение, тъй като жалбоподателката не посочва основания за такова по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Върховния касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

С определение № 125/15.03.2019 г. по ч. гр. дело № 754/2019 г. по описа на ІV г. о на ВКС са обезсилени определение № 261/31.07.2018 г., постановено по гр. д.№ 211/2018 г. от състав на АС – Бургас и потвърденото с него определение № 473/14.03.2018 г. по гр. д.№ 435/2012г. на Окръжен съд – Бургас и делото е върнато на Окръжен съд – Бургас, за произнасяне по молбата с правно основание чл. 23, ал. 4, т. 7 ЗОПДИППД отм.. /, с искане да освобождаване на имущество, възбранено в полза на ответната КПКОНПИ, за осребряването му за заплащане на държавна такса и разноски за адвокат по въззивната жалба против решение по гр. дело №1568/2014 г, по описа на Бургаския окръжен съд Касационната инстанция е констатирала, че молбата е нередовна поради непосочване на конкретни суми, които са необходими с оглед плащане по основанията, посочени изрично в разпоредбата на чл. 23, ал. 4, т. 7 ЗОПДИППД отм., Указано е, че следва да се посочи освен конкретната сума, относима към основание по посочената разпоредба, и какво конкретно разпоредително действие са иска да бъде разрешено и делото е върнато на Бургаския окръжен съд за произнасяне по молбата, съобразно указанията на ВКС.

В уточнение от 02.05.2019 г, и от 22.07.2019г. нередовностите, указани от ВКС са отстранени и ОС Бургас е произнесъл с определение №1301/20.05.2020 г. по ч. гр. дело 435/2012, като е уважил искането.

Това определение е обжалвано от КПКОНПИ и с обжалваното пред настоящата инстанция определение въззивният съд го е отменил и е оставил без уважение искането за заплащане на претендираните суми от запорирана сметка.

За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че първоинстанционното определение е неправилно, тъй като от представените по делото доказателства се опровергава твърдението, че страната поради наложените ограничителни мерки не е в състояние да заплаща такси и разноски. Съобразено е, че с определение № 2797/ 06.11.2014 г. по делото е отменено обезпечение на имущество на стойност около 60 000 лв., което предполага възможност да бъдат покрити разноските на страната, следващи се за производството. Посочено е, че въззивната жалба на М. Х. съгласно нейно уточнение от 15.12.2017 г. по делото е насочена против първоинстанционното решение в частта, с която е отнето нейно имущество на стойност 71 517, 08 лв. и върху тази сума следващия се за въззивното производство адвокатски хонорар съгласно чл. 7, ал. 2, т 4 от действащата Наредба за минималните адвокатски възнаграждения следва да бъде определен на стойност от 2675, 51 лв., която сума може да бъде заплатена от молителката със свободните от запор средства.

Прието е също така, че сума за държавна такса, дължима по въззивната и жалба възлиза на сумата от 1430, 34лв. съгласно определение №1362/04.08.2018 г. и определение без номер от 15.03.2018 г.,постановени по гр. дело № 1568/2014 г. по описа на БОС и при липса на доказателства за невъзможността тя да бъде заплатена от жалбоподателката, молбата и и в тази част е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Въпреки дадената и възможност с разпореждане от 08.10.2020г. по ч. гр. д.№260/2020г. на АС Бургас частната жалбоподателка не е представила изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, вр. чл. 280 ГПК, като с молба вх.№6498/21.11.2020г., заявява, че обжалваното определение е постановено за първи път от възиззивен съд, поради което за проверката му не се изисква да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.

При така установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира че не следва да се допуска касацинно обжалване на въззивното определение.

Неоснователен е довода на жалбоподателката, че не следва да представя изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Обжалваният пред настоящата инстанция съдебен акт е такъв, който подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, т. е.определение на въззивен съд, с което дава разрешение по същество на други производство, в случая на такова по чл. чл. 23, ал. 4, т. 7 ЗОПДИППД отм.. / В този случай проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извърши едва ако той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 274, ал. 3 ГПК/, Жалбоподателят е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл. 274, ал. 3 ГПК е точно и мотивирано да посочи касационните основания, като посоченият от него материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на жалбоподатля, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание оттова, което ще изведе съдът/ в този смисъл т. 1 ТД№1/2009г. ОСГ ТК на ВКС/. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело/какъвто е настоящия случай/, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

О п р е д е л и:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 09.09.2020г. по гр. д.№260/2020г. на АС Бургас.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: