Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. П. Т. и А. И. И., представлявани от адв. Т. Т., срещу определение № 1452 от 17.06.2020г. по т. д. № 4438/2019г. на САС, 13 състав, с което е прекратено въззивното производство поради отпадане отпадане на активната им процесуална легитимация в хода на производството пред въззивния съд.

Частните жалбоподатели поддържат, че обжалваното определение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излагат съображения, че въззивният съд не е взел предвид „срочния” характер на обстоятелствата, които според него обуславят недопустимост на производството, тъй като дисциплинарните им наказания са срочни и са наложени за посочения в решението на Висшия дисциплинарен съд срок. Считат, че въззивният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА). Поддържат, че дори и да се приеме за прекратено участието им в адвокатското дружество, то това е за конкретен срок и поради това производството следва да бъде спряно от съда на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК до възстановяване на процесуалната им легитимация. Излагат съображения за неправилност на извода, че разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 3 ЗАдв. допуска пълното лишаване от права на бившите съдружници, включително и от членствените им права на защита и контрол на дружествените работи. Сочат, че не може да е настъпило прекратяване на участието им в адвокатското дружество, тъй като при постановяване на решението на Висшия адвокатски съд дейността на самото дружество вече е била прекратена, както и че процедурата по отписването им не е приключена и решението на Софийския адвокатски съвет в тази връзка не е влязло в законна сила. Молят обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на съда.

Ответникът „Адвокатско дружество Р. и съдружници” – в ликвидация, представляван от ликвидатора адв. И. Н. И., оспорва частната жалба, като излага подробни съображения за правилността на обжалваното определение и моли да бъде потвърдено.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК.

Въззивното производство е образувано по частна жалба на адв. В. П. Т. и адв. А. И. И. срещу решение от 12.06.2019г. по ф. д. № 5541/2005г. на СГС, ТО, VI-13 състав, с което е отхвърлена молбата им за замяна на ликвидатора адв. И. Н. И. – Р. на „Адвокатско дружество Р. и съдружници” – в ликвидация, в което са съдружници.

С обжалваното определение въззивният съд е приел, че кръгът от лицата, които са активно легитимирани да поискат назначаване или освобождаване на ликвидатор, е посочен в разпоредбата на чл. 266, ал. 4 ТЗ и това са съдружниците, респ. акционерите, притежаващи 1/20 част от капитала. Намерил е, че съгласно чл. 68, ал. 1, т. 3 ЗАдв. участието на съдружника в дружеството се прекратява при лишаване от правото да упражнява адвокатска професия по чл. 133, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗАдв., а според ал. 2 на същата разпоредба – когато съдружник е лишен от правата да упражнява адвокатска професия по чл. 133, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗАдв. за определен срок или е отписан от колегията за определен срок, прекратяването на участието в дружеството е за същия срок. С оглед на това въззивният съд е приел, че след като към този момент жалбоподателите нямат качеството на съдружник в адвокатското дружество по силата на закона, то те не са активно процесуално легитимирани да обжалват първоинстанционното решение, поради което и производството по делото следва да бъде прекратено. Счел е за ирелевантни съображенията на жалбоподателите за временния характер на мярката и запазване на качеството им на адвокат, като е посочил, че в случая съдът следи служебно за наличието на положителна процесуална предпоставка, обуславяща активната процесуална легитимация, а именно качеството на съдружник в адвокатското дружество, която към момента не е налице. Поради това въззивният съд е прекратил въззивното производство.

Обжалваното определение е неправилно.

Частните жалбоподателки са легитимирани да обжалват постановеното първоинстанционно решение, с което е отхвърлена молбата им за смяна на ликвидатора на ответното адвокатско дружество, с оглед качеството си на страна в първоинстанционното производство, по чието искане е постановен обжалваният акт, поради което въззивният съд се явява надлежно сезиран. Настъпването в хода на въззивното производство на факт, обуславящ извод за отпадане на активната легитимация на жалбоподателките да сезират съда с искане за смяна на ликвидатора на адвокатското дружество, би могъл да се отрази на допустимостта на производството по това искане, който факт следва да бъде съобразен от въззивния съд при произнасяне по частната жалба, с която е сезиран, и при извършване на дължимата преценка на допустимостта на първоинстанционния акт, но не би довел до недопустимост на въззивното производство. Легитимацията на частните жалбоподателки да обжалват акта на първоинстанционния съд произтича от качеството им на страни в първоинстанционното производство, по което е постановен съдебен акт, и поради това не отпада при настъпването на обстоятелство, което е относимо към легитимацията им да поискат смяна на ликвидатора.

По изложените съображения обжалваното определение, с което въззивният съд е приел, че поради отпадане на качеството на жалбоподателките на съдружници в ответното адвокатско дружество същите не са активно процесуално легитимирани да обжалват първоинстанционното решение, е неправилно и следва да бъде отменено.

Така мотивиран, Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1452 от 17.06.2020г. по т. д. № 4438/2019г. на САС, 13 състав.

ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената частна жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: