Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: П. Г. Членове: Л. П. . при секретар М. Д. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията Ю. К. по административно дело № 9973 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Трейс БГ" ЕАД - гр. София, подадена чрез адв. П. С. от САК, в качеството му на пълномощник, насочена срещу Решение № 3989/ 17.06.2021г. по административно дело № 11983/ 2017г. на Административен съд - София - град (АС София град/ АССГ), с което e отхвърлен предявения иск от дружеството против Българска народна банка (БНБ) за обезщетяване на причинени имуществени вреди.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изразява се несъгласие с правните изводи на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск.

Касаторът моли за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане със задължителни указания за спазване на процесуалния закон.

Претендира разноски за всички инстанции, вкл. за държавна такса, адвокатско възнаграждение, експертизи и други.

В съдебно заседание чрез адвокат П. С. поддържа подадената касационна жалба. Счита, че има и недопустимост на оспореното решение и като такова, то би следвало да бъде обезсилено, а делото върнато на друг състав в първоинстанционния съд.

Ответникът - Българската народна банка, чрез процесуален представител адвокат А. Г. от САК, в подадения писмен отговор и в съдебно заседание счита касационната за неоснователна. Смята, че не е налице извършване на административна дейност спрямо ищеца от страна на БНБ и няма бездействие на БНБ спрямо вложител в банка.

Моли да се постанови решение, с което се отхвърли касационната жалба и потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски, съобразно представения списък.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

С обжалваното съдебно решение съставът на Административен съд – София - град е отхвърлил иска против БНБ за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, претърпени от "Трейс БГ" ЕАД, поради фактически бездействия на Българската народна банка през периода 2010 г.- 2014 г., изразяващи се в неупражнен надзор и контрол върху дейността на КТБ АД, включително и отнемане на лиценз на банковата институция и нарушения на правота на ЕС.

Първоинстанционният съд е приел за доказано от фактическа страна, че ищецът е имал открити банкови сметки в лева. Същият е вложител в КТБ АД и е сключил на 28.03.2007 г. и на 28.08.2009г. два договора за разплащателна сметка.

Приел е за доказано, че с Решение № 73/ 20.06.2014 г. на УС на БНБ, на основание чл. 115, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл.103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, КТБ АД била поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност, за срок от три месеца. С Решение № 138/ 06.11.2014г., на основание чл. 36, ал. 2, т. 2, чл. 103, ал. 1, т. 1, чл. 103, ал. 2, т. 25 и чл. 151, ал. 1, пр. 1 от ЗКИ и чл. 16, т. 15 от ЗБНБ, БНБ е отнела лиценза на КТБ АД.

Посочил е, че видно от представените частични сметки за разпределение между кредиторите на КТБ АД (в несъстоятелност) с приети вземания по чл.69, ал.1 ЗБН, на ищеца е разпределена общо сумата от 478 593, 07 лв.

От правна страна съдът е приел искът за допустим, но неоснователен.

Преценил, че невъзможността на ищеца да получи от КТБ депозираните си в тази банка парични средства е произтекла от обстоятелството, че банката е неплатежоспособна, поради което именно й е отнет лиценза и е открито производство по несъстоятелност на банката. Неплатежоспособността била свързана преди всичко с начина на управление на банката.

Според решаващият съд на първо място не се установили твърдените незаконосъобразни фактически бездействия. Липсвала и пряка причинно - следствена връзка между посочените от ищеца бездействия на ответника (независимо дали те са законосъобразни или не) и вредите, чието обезщетяване се търси в съдебното производство.

Съдът е обосновал извод за липса на връзка между настъпилата неплатежоспособност на КТБ и твърдяното незаконосъобразно бездействие на ответника. Дори и БНБ да не е извършвала ефективен банков надзор, то не той или липсата на банков надзор били причина за неплатежоспособността на КТБ, която е довело до невъзможност за ищеца да се ползва от вложенията си в пълен размер.

Вземането на ищеца все още не е било обективирано като вреда поради възможността да бъде удовлетворено. Вредата би настъпила едва след приключване на несъстоятелността и то само ако не му е изплатена цялата сума. С тези мотиви съдът е отхвърлил предявения иск, като неоснователен.

Решението е неправилно.

Постановено е при неуточнена искова молба и неизяснена фактическа обстановка, както и непълнота на доказателствата, поради което ще следва да се отмени, а делото– да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Съдът е следвало да извърши индивидуализация на исковите претенции - главница и лихви за отделните периоди, като съответно укаже на ищеца да се уточнят въз основа на какви фактически обстоятелства се основават - чл.129, ал.1 ГПК. Да изиска уточнение на исковата претенция, по отношение на нейното основание и размер. Следвало е да се конкретизират доводите за нарушение на право на ЕС. Необходимо е било да се отчетат, извършените плащания, вкл. тези в производството по несъстоятелност.

Освен това адм. съд е допуснал и друго процесуално нарушение свързано със събиране на доказателствата по делото. В единственото проведено съдебно заседание на 2.06.2021 г. съдът е отхвърлил всички доказателствени искания от исковата молба, като неотносими към изясняването на спора. Не е назначил поисканата съдебна експертиза, подробно посочена в исковата молба.

Доказателствената тежест е задължението на страната да представи доказателствата, с които разполага и да изиска от другата страна да представи такива, с които тя разполага, за да може съдът да основе констатациите си за всеки относим факт върху наличните по делото доказателства - чл.10, чл.153 от ГПК. Затова страната, която иска да извлече изгодни за себе си последици от определени факти носи тежестта да докаже тяхното настъпване - чл.154, ал.1 ГПК. Същата, когато прояви процесуално бездействие или не направи доказателствените си искания своевременно, няма да може да докаже настъпването на твърдените факти, респ. да защити своето право.

В случая ищецът следва да докаже факта на бездействие на ответника да изпълни свое, произтичащо от закона, правомощие, тъй като твърди, че в резултат на това именно бездействие, изразяващо се в неизпълнение на законово вменените му надзорни функции, тя е понесла имуществени вреди, с претенция да бъде обезщетена за тях от държавата. Ищецът, ако не се справи с доказателствената тежест, надлежно указана й от съда, не представи или не поиска да бъдат представени доказателства, че е осъществен правнорелевантния факт ще бъде в невъзможност да защити претендираното право.

Съдът е бил длъжен да допусне и събере исканите доказателства и едва след като те бъдат приложени по делото, да прецени тяхната относимост към предмета на спора, след което да постанови мотивиран акт по реда на чл.157 или чл. 159 ГПК. Същият, като не е направил това, е засегнал правото на защита на страната, като я е лишил от възможността да докаже твърденията си, а делото е останало непопълнено с доказателства - чл. 171 АПК, чл.8, ал.2 и чл.153 от ГПК.

При това положение настоящият състав намира, че обжалваното решение е необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което същото следва да бъде отменено, а делото– върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане съдът ще следва да укаже на ответника да представи исканите от ищеца доказателства, след което за него възниква възможност да извърши преценка по чл.157, чл. 159, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК, дали са относими към установяването на факти, които имат значение за решаване на делото.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 3989/ 17.06.2021г. по адм. дело № 11983/ 2017г. на Административен съд - София - град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПАНАЙОТ ГЕНКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Л. П. п/ ЮЛИЯН КИРОВ