Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от директора на Агенция”Митници” чрез юриск.Петров срещу решение № 3982/02.12.2010г. на Административен съд – София град, постановено по адм. д. № 5338/2010г. по описа на АССГ, с което по жалба на Н. Б. от гр. П. е отменена постановената от касатора Заповед № 6396/19.04.2010г.
Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното съдебно решение на АССГ да бъде отменено като, вместо него, ВАС постанови друго по съществото на спора, с което отхвърли жалбата срещу оспорената заповед.
О. Н. И. Б. от гр. П., редовно призован, се представлява от адв.. Д., която оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмени бележки.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е предявена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с право на жалба, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил по жалба на Н. Б. от гр.П. З. №6396/19.04.2010г. на директора на Агенция”Митници”, с която на Бербенлиев за извършено от него дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСЛ - неизпълнение на служебни задължения, изразяващи се в изготвяне на 10.07.2010г. на проекто-наказателни постановления №17/2009г. и № 23/2009г., без да изследва цялата административнонаказателна преписка по тях и без да констатира и отстрани противоречивите и грешни квалификации в АНП, довело до неиздаване на тези НП в 6-месечни преклузивен срок по чл. 34/ЗАНН, е наложено дисциплинарно наказание ”Забележка”.
За да постанови този резултат, Административен съд – София град, след подробно обсъждане на доводите на жалбоподателя и на всички, събрани по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, е приел, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна поради постановяването й в противоречие с материалноправните разпоредби –отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Първостепенният съд е стигнал до извода, че с извършените от Бербенлиев действия и бездействия, посочени като фактически основания за издаване на заповедта, същият не е нарушил своите служебни задължения, разписани било в длъжностната му характеристика, било в заповедите на началника на митница Пловдив от една страна, а от друга – поведението му не е причина за неиздаване на наказателните постановления в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Бербенлиев е изпълнил стриктно задълженията си по служба и не е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, поради което неправилно му е наложено дисциплинарно наказание.
Върховният административен съд, пето отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд.
Правилно АССГ е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма по чл. 97, ал. 1 от ЗДСл. и при спазване на всички, разписани в закона административнопроизводствени правила, но същата противоречи на материалноправните разпоредби, поради което е незаконосъобразна .
Правилно съдът е приел, че при изготвянето на 10.07.2009г. на проекто-наказателните постановления № 17/2009г. и № 24/2009г., Бербенлиев е спазил всички свои служебни задължения, тъй като нито по длъжностна характеристика, нито съгласно допълнително определените му със заповеди на началника на митница Пловдив служебни задачи, същият е бил длъжен да изследва цялата административна преписка, да констатира противоречивите и грешни квалификации в нея и да ги отстрани. Правилни са изводите на съда, че, съгласно длъжностната характеристика за заеманата от Бербенлиев длъжност - старши инспектор при АМ, същият няма задължения да изготвя проекти за НП. Т. задължение е вменено на служителя с вътрешноведомствени заповеди на директора на РМД-Пловдив относно разпределение на личния състав на митница-Пловдив, съгласно които Н. Б. е разпределен в сектор „Административно наказателно производство и постановления за принудително събиране”.Правилно съдът е приел, че Бербенлиев е спазил и задълженията си по т. 4.2.12 от Заповед № РД15-945/14.11.2007г. на началника на митница - Пловдив, доколкото е изготвил проектите за НП след писмено възлагане от началника на отдел „АПИО”, съгласувал е проектите с началник отдел”ПМВАН” и е предоставил същите в отдел”Правно-нормативен” за правно съгласуване.Правилен е решаващият извод на АССГ, че нито в законов, нито във вътрешнослужебен акт е разписано задължение за Бербенлиев да следи за наличието на противоречиви и грешни правни квалификации в АНП, доколкото същият не притежава юридическо образование - от една страна, а от друга – текущият контрол за законосъобразност на административнонаказателното производство е възложен на началника на отдел”МРРКМИ” в ТМУ Пловдив, каквато длъжност Бербенлиев безспорно не заема към момента на вмененото му в отговорност дисциплинарно нарушение.
Правилно е заключението на АССГ за липса на каквито и да било доказателства относно наличие на вина в поведението на Бербенлиев, която е задължителния субективен елемент от фактическия състав на дисциплинарното нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл.
Правилно АССГ е приел, че поведението на Бербенлиев не е в пряка причинно-следствена връзка с неиздаването на подготвените от него като проект две НП в преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, доколкото : липсват разписани срокове, в които проектите за НП следва да се изготвят; липсват доказателства на служителя изрично да му е разпоредено да изготви конкретните два проекта за НП в определен срок и това разпореждане да не спазено от Бербенлиев ; проектите за НП са изготвени и предадени от дисциплинарно наказания за съгласуване на 10.07.2010г., а срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН изтича повече от 10 дни след тази дата.
С оглед гореизложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 , предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 3982/02.12.2010г. на Административен съд – София град, постановено по адм. д. № 5338/2010г. по описа на АССГ, с което е отменена Заповед № 6396/19.04.2010г. на директора на Агенция”Митници” за налагане на дисциплинарно наказание „забележка”. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Д./п/ А. Р. А.Р.