Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси / КПУКИ/, срещу решение №6789/11.12.2012 г. по адм. дело №9677/2012 г. на Административен съд - София -град /АССГ/, с което е отменено решение №118/13.09.2012 г. на КПУКИ, установяващо конфликт на интереси по отношение на К. С. Т.. Касаторът поддържа в касационната жалба и съдебно заседание чрез процесуален представител, че съдебното решение е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу решението на КПУКИ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационна жалба - К. С. Т., чрез процесуален представител иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за първата съдебна инстанция.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че оспореното пред него решение на КПУКИ, с което е установен конфликт на интереси по отношение на жалбоподателката, в качеството ѝ

на главен публичен изпълнител в отдел "Управление на дълговете", дирекция "Събиране" при ТД на НАП - Бургас, за това, че забавила връчването на покана за доброволно изпълнение с изх. № ИТ -00 -5515 -1/ 06.04.2010 г. до "Зебрано" ЕООД в нарушение на чл. 8, изр. 2, пр. 2 ЗПУКИ вр. чл. 35 ЗПУКИ, е материалноправно незаконосъобразно. За да стигне до този си извод, съдът е посочил, че е безспорно установено, че жалбоподателката е заемодателка на И. П., който е едноличен собственик на капитала и управител на дружеството, поради което Тодорова и Пачалиев са свързани лица по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ. Не е спорно, че жалбоподателката след възлагането ѝ

на 06.04.2010 г. от ръководител на екипа да изготви и връчи покана за доброволно изпълнение на дружеството за публични държавни вземания в размер на 13 596 лева, не е подала декларация по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ. Съдът е посочил, че забавянето на изготвянето и връчването на поканата за доброволно изпълнение не представлява осъществяване на дейност по смисъла на чл. 8 ЗПУКИ, същото е бездействие Освен, че няма осъществена дейност, липсват доказателства Тодорова да е получила облага от материален или нематериален характер, поради което не е налие частен интерес по смисъла на чл. 2 ЗПУКИ. Актовете на Тодорова, свързани с публичните задължения на дружеството по никакъв начин не рефлектират върху събирането на задължението от частно - правен характер на Пачалиев към Тодорова.

Решението е правилно. Доколкото нарушаването на забраната на нормата на чл. 8 ЗПУКИ е свързана със санкционни последици по чл. 30 ЗПУКИ, не е допустимо разширително тълкуване на същата. Чл. 8, ал. 2, предл. второ ЗПУКИ забранява на лицата, заемащи публични длъжности

извършването други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба. Забавата за извършване на действие или бездействието не се обхваща от цитирания законов текст. Освен това настоящият съдебен състав намира за правилна преценката на съда за липса на доказателства, че описаното в решението на КПУКИ бездействие е в частен интерес по смисъла на чл. 2 от ЗПУКИ. Съгласно чл. 2, ал. 2 ЗПУКИ

частен е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение

до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. Съдът не споделя доводите на касатора, че е достатъчна хипотетична възможност частният интерес да доведе до облага, тъй като това разбиране противоречи на формулировката на текста на чл. 2, ал. 2 от ЗПУКИ, в който е употребен израза "води", а не "може да доведе".

Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на разноски на касатора. На ответника по касация са присъдени разноски за първата съдебна инстанция и същите не са обжалвани от него, поради което няма възможност за проверка правилността на решението в тази му част.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение

№6789/11.12.2012 г. по адм. дело №9677/2012 г. на Административен съд - София -град.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. Г./п/ Е. М.

А.Д.