ПРИ СУБЕКТИВНИ СЪЕДИНЕНИЯ НА ИСКОВЕ ЗЗД ПАРИЧНИ ВЗЕМАНИЯ ДО 200 ЛВ., ПРЕДЯВЕНИ ОТ ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ, УЧРЕЖДЕНИЯ ИЛИ КООПЕРАЦИИ (БЕЗ ТКЗС) СЪЩО ПРОТИВ ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ, УЧРЕЖДЕНИЯ ИЛИ КООПЕРАЦИИ И ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА С ФАКТИЧЕСКИ И ПРАВНИ ОСНОВАНИЯ, ЕДНАКВИ ЗЗД ВСИЧКИ ОТВЕТНИЦИ, ИСКОВЕТЕ НЕ СЛЕДВА ДА СЕ РАЗДЕЛЯТ ПО РЕДА НА ЧЛ. 103, АЛ. 2 ГПК. ДЕЛАТА ПО ТЕЗИ ИСКОВЕ СА ПОДВЕДОМСТВЕНИ НА НАРОДНИТЕ СЪДИЛИЩА
Съгласно чл. 103 ГПК ищецът може да предяви с една искова молба няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и ако подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство. Ако предявените по този начин искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство или когато съдът намери, че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, той постановява съгласно ал. 2 ГПК на същия текст те да бъдат разделени. Стриктното прилагане на чл. 103, ал. 2 ГПК обаче не се оправдава от гледище на изискванията за процесуална икономия и еднакво приложение на закона в случаите, когато исковете против различните ответници имат еднакво фактическо и правно основание, особено в случаите, когато с оглед на естеството на спорното правоотношение или според разпорежданията на закона (чл. 172, ал. 2 ГПК) решението следва да бъде еднакво против всички ответници. За това и Върховният съд, ОСГК, с решението си № 27/1955 г. е приел, че разделянето на така съединените искове не следва да се допуска.
А щом исковете не следва да се разделят, следва да се определи подведомствеността на спора в този му вид. Съгласно чл. 2 ГПК споровете поначало следва да се разглеждат от общите съдилища. Изключението от това начало следва да бъде изрично предвидено в закона. За споровете, предявени от държавните предприятия, учреждения и кооперации (без ТКЗС), в чл. 79, ал. 2 ГПК наистина е предвидена специална подведомственост, но само ако се...