Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

С. К. Б. е подал искане за отмяна на решение № 6183 от 17.05.2017 г. по адм. дело № 438/2017 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е оставено в сила решение № 305 от 29.11.2016 г. по адм. дело № 242/2016 г. на Административен съд – С. З. В искането за отмяна поддържа, че е налице основанието по чл. 239, т. 1 АПК – ново писмено доказателство, което е от съществено значение за делото – заповед № РД-14-03-65 от 30.03.1983 г. на първи заместник министър на архитектурата и строителството на Министерство на строителството и архитектурата. Твърди, че тази заповед, която е от съществено значение за решаване на спорния предмет по делото, не е била предмет на обсъждане при разглеждане на спора по същество от Административен съд – С.З.П и становище изх. № 93-00-1416/03.05.2016 г. на главния архитект на О. [ място] по спорния въпрос за регулационната и имотна граница между процесните имоти, предмет на разглеждане в редовното съдебно производство. Поради това иска да се отменят съдебните актове и делото се върне за ново разглеждане на Административен съд – С. З.

Ответниците по искането за отмяна – кметът на община Ч. и К. А. А., не са изразили становище по същото.

Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени данните по делото, приема, че искането за отмяна е подадено в сроковете по чл. 240, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустимо. За да се произнесе по съществото му, приема следното:

С решение № 305 от 29.11.2016 г. по адм. дело № 242/2016 г. Административен съд – С. З е отхвърлил жалбата на С. К. Б. против отказ, обективиран в писмо изх. № 93-00-1416 от 25.05.2016 г. на кмета на община Ч. да се измени регулационната граница между имот...