Производство по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 144, ал. 1 и 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано по касационна жалба на Заместник директора на Териториална дирекция-София при Националната агенция по приходите, чрез процесуален представител, против Решение № 6358/06.11.2017 г., постановено по адм. дело № 6725 по описа на Административен съд –София-град за 2017 г., с което по жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № F259525/23.12.2016 г., издадена от заместник-директор на ТД на НАП София, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС - запечатване на обект и забрана за достъп до него за срок от 15 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции и са присъдени разноски.

В касационната жалба се твърди, че са налице всички основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК за отмяна на съдебното решение. Поддържа се, че към момента на произнасянето, първоинстанционният съд не съобразил, че жалбоподателят вече нямал правен интерес от оспорването, защото ПАМ била прекратена с Постановление от издалия я орган. По същество, съдът неправилно приел, че за дружеството не е имало задължение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС за издаване на фискален бон при получаване на сумата 2 000лв., макар и дадена като задатък по чл. 93 ЗЗД, още повече че сумата продлежала на прихващане от страна на получателя. Налице са били фактите от хипотезата на чл. 186, ал. 1, б.”а” ЗДДС и административният орган е действал при обвъзрзана компетентност.

Иска се отмяна на съдебното решение, включително и в частта за разноските и отхвърляне на жалбата против оспорения акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано...