Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Р. Б., гражданин на Тунис, срещу решение № 1119 от 22.02.2018 г., постановено по адм. дело № 10183/2017 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу решение № 15601/11.08.2017 г. на председателя на ДАБ при МС. Жалбоподателят счита, че решението е незаконосъобразно поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. По подробно изложени аргументи моли да бъде отменено. В съдебно заседание пред ВАС касаторът се явява лично и чрез преводач заявява, че поддържа касационната жалба, търси закрила в България, като накратко описва бежанската си история.

Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), гр. С., чрез надлежно упълномощен процесуален представител - юрисконсулт М. оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна.

Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - Четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд София - град, Първо отделение, 6 състав, в производство по реда на чл. 87 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ) вр. с чл. 145-178 от АПК, е отхвърлил оспорването по жалбата на Р. Б., гражданин на Тунис, срещу решение № 15601 от 11.08.2017 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр....