3№ 191
гр. София, 16.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в състав:Председател: В. Р
Членове: Г. М
Е. В секретаря В. С разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1180 по описа за 2019 г.
Производството е по реда на глава XXIV-та ГПК.
Образувано е по молба от С. А. С. с искане за отмяна на влязло в сила решение № 4580/ 14.11.2018 г. по гр. д. № 10062/ 2018 г. на Варненски районен съд, с което е допуснат развод по взаимно съгласие. Молбата има за предмет утвърденото от бракоразводния съд споразумение между съпрузите относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на малолетното дете К. Ц. С.. Основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2 ГПК са обосновани с твърдения, че двамата съпрузи са били представлявани от адвокат Ч., който молителят не е упълномощавал, а в нарушение на чл. 4, ал. 2 ГПК съдът не му е назначил преводач от руски. Претендира разноски.
Ответникът по молбата Ц. Н. С. възразява, че молбата е неоснователна.
Дирекция за социално подпомагане – [населено място] не е изразила становище, нито е представила доклад в настоящото производство.
С определение № 138/ 26.03.2019 г. по настоящото дело молбата е допусната до разглеждане. В определението са мотивите за това, че основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2 ГПК могат да намерят приложение за онази част от решението по чл. 50 СК, с която бракоразводният съд е утвърдил споразумението между съпрузите относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето, родено от прекратения по взаимно съгласие брак.
Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1...