О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 733

гр.София, 15.10.2019 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от Б. И гр. д.№ 2154/ 2019 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Я. Х. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 7680 от 06.12.2018 г. по гр. д.№ 2187/ 2018 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр. д.№ 8603/ 2015 г. и по този начин по предявения от Д. П. В. против жалбоподателката иск, квалифициран по чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 55 ал. 1 ЗЗД, е признато за установено, че Б. Я. Х. дължи на Д. П. В. сумата 15 000 лв, преведена без основание по нейна банкова сметка с преводно нареждане от 03.10.2013 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д.№ 26364/ 2014 г. на Софийски районен съд.

От изложението на жалбоподателката по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касационната инстанция уточнява (съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС) следните правни въпроси: началната липса на основание само за каузалните сделки ли е правнорелевантен факт и длъжен ли е съдът да изложи съображения по това; договорката между ищеца и трето лице – негов кредитор за изпълнение на задължението в полза на ответника създава ли основание за ответника да получи изпълнението; нищожността на правната сделка, въз основа на която е извършено изпълнение, елемент ли е от фактическия състав на вземането...