О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 25

гр. София 01.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 19 октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А. ЧЛЕНОВЕ: В. Й.

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова

гр. дело № 1617 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба вх. № 31939/01.03.2021 г. от ответника Държавата, представлявана от Министъра на финансите, чрез юрисконсулт В. Б. срещу решение № 10045/14.01.2021 г. по в. т.дело № 1843/2020 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 720/27.01.2020 г. по гр. дело № 1487/2019 г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените от „У.Б.” Е. против РБългария, представлявана от Министъра на финансите обективно съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата 135 437.74 лв. обезщетение за имуществени вреди – удържана такса в размер на 20% по чл. 35, а, ал. 2 ЗЕВИ и сумата 41 276.65 лв. обезщетение за забава върху претендираната главница за периода от 31.01.2016 г. до подаване на исковата молба и вместо това е осъдена РБългария, представлявана от Министъра на финансите да заплати на „У.Б. Е. на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 7 от Конституцията на РБ сумата 135 437.74 лв. обезщетение за имуществени вреди – удържана такса в размер на 20% по чл. 35, а, ал. 2 ЗЕВИ и сумата 41 276.65 лв. обезщетение за забава върху претендираната главница за периода от 31.01.2016 г. до 31.01.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2019 г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост, съответно за неправилност на въззивното решение на Софийски апелативен съд в обжалваната част. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение в обжалваната част и предявените искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 7 КРБ и чл. 86 ЗЗД се отхвърлят изцяло като неоснователни.

В изложението към касационната жалба са поставени множество въпроси, едни от които са: въпрос с пореден номер 10. Отговаря ли държавата като възложител по смисъла на чл. 49 ЗЗД по иск за непозволено увреждане от действия на народните представители във връзка със осъществяваната законодателна дейност, състояща се в приемане на законови разпоредби, обявени впоследствие за противоконституционни и липсата на приемане на акт за уреждане на правни последици по реда на чл. 22, ал. 4 ЗКС? Въпрос пореден номер 11. Отговаря ли държавата като възложител по смисъла на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД по иск за непозволено увреждане от действия на народните представители във връзка с осъществяваната законодателна дейност, състояща се в приемането на нормативни разпоредби, обявени впоследствие за противоконституционни и липсата на приемане на акт за уреждане на правните последици по реда на чл. 22, ал. 4 от ЗКС, като се има предвид, че народните представители се избират директно от народа, чрез избори?.

Ответникът по касационната жалба „У. Б.” Е., чрез адв.Р. М. в писмен отговор е изразил становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на решението на Софийски апелативен съд в обжалваната част намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.

Съдът преценява, че производството по настоящото дело следва да се спре, тъй като посочените правни въпроси, формулирани от жалбоподателя са предмет на тълкуване по тълкувателно дело № 1/2022 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС. Тълкувателното дело на ОСГТК на ВКС е образувано с разпореждане от 27.01.2022 г. на Председателя на ВКС. Предмет на тълкувателното решение е въпроса: Какво е правното основание на предявен срещу Държавата иск за заплащане на сума – платена (удържана и внесена в държавния бюджет) такса по силата на чл. 35а ЗЕВИ – предвид обявяването на нормата за противоконституционна и неизпълнение на задължението на Народното събрание по чл. 22 ал. 4 ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици - непозволено увреждане или неоснователно обогатяване?

Като взема предвид изложеното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 292 ГПК производството по настоящото дело следва да се спре до приемане на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

Спира производството по гр. дело № 1617/2021 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 1/2022 г. на ОСГТК на ВКС.

След постановяване на тълкувателно решение по т. дело № 1/2022 г. на ОСГТК на ВКС делото да се докладва за възобновяване на производството.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: